От много време сред най-ценните неща, които съм срещал в местния периодичен печат, е статията "Стамболийски в Станимака", отпечатана във в. "Дружба" брой 253 от 22 април 1911 г.
Не само авторът на статията, със своите заключения, но и цитираните думи в речта на Ал. Стамболийски са с голямо историческо значение. За онези, които добре познават историческите процеси и реалности около царската особа и онова, което ще последва след гласуването на промяната на чл. 17 от Конституцията, думите на Стамболийски са пророчески. На политическата сцена изгрява един нов политик, който с огромното си прозрение вижда в бъдеще пагубната роля на царя и династията. Местният автор на статията, представляващ буржоазните среди, усеща "богомилската" роля на Ал. Стамболийски и неговата партия за откъсване на селското население от лапите на разните буржоазни партии, боричкащи се за властта.
Да правя анализ на статията не е нужно, читателят нека сам направи изводите си от думите, произнесени от Стамболийски в нашия град на 17 април 1911 г. в салона на училище "П. Евтимий". Ето цялата статия от в. "Дружба" от 22 април 1911 г., в която четем следното:
"На 17-того (17 април 1911 г.) в града ни държа своята агитационна реч един от водителите на Земеделческата партия на име Стамболийски. Речта си държа в театралния салон на училище "Патриарх Евтимий" пред стотина селяни и толкоз граждани. Цялата реч на Стамболийски бе пропита от злъч и омраза против короната, против гражданите и против всички други политически партии. Гражданите в посрещнаха с отвращение, а селяните поглъщаха с жажда всяка дума.
Стамболийски в своята двучасова реч разкритикува по своеобразното гледище на Земеделската партия законопроекта за изменение на Конституцията и изсипа всичките криви дърва върху гърба на царя, който, без да пита народа, си прикачил титлата "цар" и извършил преврата в Търново с провъзгласяване на независимостта. Посочи опасността за народа ако се дадат правата, които царят иска с новата редакция на чл. 17 от Конституцията. Осмя проектираната коронация на царя, алчността му за пари и разточителството му, като апелира към земеделците да стегнат редовете си и да изберат за депутати в Народното събрание кандидатите на Земеделската партия, които ще вкарат в пътя царя и ще му намалят заплатата на 100 хил. лв., а ако не е съгласен, щели да му кажат да си отиде от гдето е дошъл.
Ние се чудим и не можем разбра как се допускат такива хора да вършат своето грозно и разрушително дело в тая страна безнаказано и свободно, със своите проповеди и богомилски маниери развращават простото и наивно население и вкарват омраза в него към короната, династията и настоящия държавен строй.
Ще ни се възрази, че България е конституционна страна, че свободата на словото е осигурена за всекиго.
От такива развращаващи проповеди до явния въоражен бунт има само една крачка и ако на това богомилско движение не се тури край, скоро ще видим, че семето, което тези демагози хвърлят, ще поникне и ще даде стократен плод, който ще докара катастрофи, които никой не може да предвиди".
Не само авторът на статията, със своите заключения, но и цитираните думи в речта на Ал. Стамболийски са с голямо историческо значение. За онези, които добре познават историческите процеси и реалности около царската особа и онова, което ще последва след гласуването на промяната на чл. 17 от Конституцията, думите на Стамболийски са пророчески. На политическата сцена изгрява един нов политик, който с огромното си прозрение вижда в бъдеще пагубната роля на царя и династията. Местният автор на статията, представляващ буржоазните среди, усеща "богомилската" роля на Ал. Стамболийски и неговата партия за откъсване на селското население от лапите на разните буржоазни партии, боричкащи се за властта.
Да правя анализ на статията не е нужно, читателят нека сам направи изводите си от думите, произнесени от Стамболийски в нашия град на 17 април 1911 г. в салона на училище "П. Евтимий". Ето цялата статия от в. "Дружба" от 22 април 1911 г., в която четем следното:
"На 17-того (17 април 1911 г.) в града ни държа своята агитационна реч един от водителите на Земеделческата партия на име Стамболийски. Речта си държа в театралния салон на училище "Патриарх Евтимий" пред стотина селяни и толкоз граждани. Цялата реч на Стамболийски бе пропита от злъч и омраза против короната, против гражданите и против всички други политически партии. Гражданите в посрещнаха с отвращение, а селяните поглъщаха с жажда всяка дума.
Стамболийски в своята двучасова реч разкритикува по своеобразното гледище на Земеделската партия законопроекта за изменение на Конституцията и изсипа всичките криви дърва върху гърба на царя, който, без да пита народа, си прикачил титлата "цар" и извършил преврата в Търново с провъзгласяване на независимостта. Посочи опасността за народа ако се дадат правата, които царят иска с новата редакция на чл. 17 от Конституцията. Осмя проектираната коронация на царя, алчността му за пари и разточителството му, като апелира към земеделците да стегнат редовете си и да изберат за депутати в Народното събрание кандидатите на Земеделската партия, които ще вкарат в пътя царя и ще му намалят заплатата на 100 хил. лв., а ако не е съгласен, щели да му кажат да си отиде от гдето е дошъл.
Ние се чудим и не можем разбра как се допускат такива хора да вършат своето грозно и разрушително дело в тая страна безнаказано и свободно, със своите проповеди и богомилски маниери развращават простото и наивно население и вкарват омраза в него към короната, династията и настоящия държавен строй.
Ще ни се възрази, че България е конституционна страна, че свободата на словото е осигурена за всекиго.
От такива развращаващи проповеди до явния въоражен бунт има само една крачка и ако на това богомилско движение не се тури край, скоро ще видим, че семето, което тези демагози хвърлят, ще поникне и ще даде стократен плод, който ще докара катастрофи, които никой не може да предвиди".