Аргир Бояджиев - актьор от Асеновградския театър - Кирил Светлов

Странно чувство за несъизмеримост на понятията изпитва човек при мисълта, колко бързо се изнизват годините от смъртта, а спомените за твореца и човека изплуват в съзнанието ни като живи. Артистът Аргир Бояджиев бе от онова поколение актьори, което с много любов, младежки жар и ентусиазъм посветиха живота си в служба на Мелпомена. Поколение - продължител на най-хубавите традиции на българската актьорска школа.

Творческият път на Аргир Бояджиев бе свързан непосредствено със създаването и укрепването на Асеновградския театър. През 1945 г. Аргир Бояджиев е включен в актьорския състав. Първите годините пиесите се поставят от известните режисьори и актьори на Пловдивския театър Т. Танев, Л. Бобчевски, Н. Черкезов, М. Тонев, В. Полянов и др. Те оказват силно влияние в професионалното му съзряване и утвърждаване - път труден и многообразен, свързан с непрекъснато търсене и извайване на характерното у героите.

Достатъчно е да си спомним няколко пиеси, в които участва, за да определним творческия му натюрел - комедиите "Балкански аристократи" от Л. Бобич, "Жените командват" от Л. Фулда, "Всички си приличат", "Чуждото дете" от В. Шворкен, "Скакалци", "Вражалец" и др. В тях актьорът изгражда различни образи с неимоверна лекота, непосредствени, остроумни, находчиви, изобличителни, саркастични.

В продължение на 40 години Аргир Бояджиев заема достойно място на театралните сцени и е сред артистите, които образуват основното ядро на творческите колективи на театрите в Асеновград, Пазарджик, Кърджали и Смолян, където изиграва много и разнообразни интересни и вълнуващи образи.

Асеновградчани ще го помнят като Лука от "На дъното", Аркашка - "Лес", Игнат - "Село Борово" и много други, които носят белег на неговата непосредственост и ярко комедийно дарование.

Аргир Бояджиев с лекота пресъздаваше различното състояние на героите си. Съумяваше да изтръгне удивлението на публиката, да види и настройва реакциите си в зависимост от настроението и. Един по един героите му потънаха в нощта на безвремието. Но едва ли с нещо биха могли да бъдат заличени от спомените на театралните почитатели в града. 

ПРЕДСТАВЕНА ПУБЛИКАЦИЯ