Интервю с художника Ангел Тулев

Ангел Тулев беше един много продуктивен художник. Не спираше да участва в изложби и показваше с охота своето творчество. 

Роден през 1947 година в ямболското село Синапово. Живее и твори в Асеновград. Умира през 2018 г. 

Предлагам на вашето внимание едно интервю на Иван Чокоев с Ангел Тулев, проведено през 1998 г., в което художника споделя интересни и любопитни неща за себе си и за страстта си към спорта. 

- Г-н Тулев, кога и как започна състезателната ви дейност?

-
Бях юноша. Тъй като Асеновград е люлка на тежката атлетика, с моя приятел Никола Стойчев, брат на световния шампион Трендафил Стойчев, решихме да тренираме при Васил Петков. След 2-3 години се отказах от тежката атлетика и преминах към леката - спринтове и бягания. Любовта ми към двата спорта не е секнала и до днес.

- Успехите ви в двата спорта? 

- Участник съм бил в много състезания - градски, окръжни и републикански. По-значителните ми успехи: окръжен шампион за мъже през 1968 г. В леката атлетика - два пъти републикански шампион на 1500 и 3000 метра като мъж в първенствата на ЦС на профсъюзите, многократен участник в сборния отбор на Пловдив по лека атлетика, с който съм печелил два златни и един сребърен медал.

- Навършихте скоро 50 години. Навярно и сега продължавате като ветеран?

- Да, разбира се. Като ветеран пак се върнах към тежката атлетика и от 1981 г. досега съм неизменен участник във всички видове състезания. По-значителните ми успехи са през 1981, 1983 и 1996 г. Бил съм републикански шампион в категория до 60 кг. 

Също така съм най-редовен участник в състезанията за наградите на вестник "Спорт". Печелил съм и много награди от състезания по спортно ориентиране към ТД "Безово". 

- А кога се роди у Вас художникът?

- От дете започнах да рисувам. Бях при г-н Георги Ковачев, в кръжока на бившето училище "Васил Коларов", където имаше добра школа по изобразително изкуство. Благодарение на моя добър приятел Димитър Хаджидиков, който вече не е между живите, аз израснах като график и художник. Също дължа много и на проф, Иван Кирков. Сърдечно благодаря на моята много добра приятелка в живота - Ганка, която постоянно ме импулсира да творя. Не зная как да и се отблагодаря. 

- Как съчетавате спорта и изкуството?

- Много лесно. Имам прекрасни възможности, разполагам с много време, тъй като работя в ателие като художник. След работа свалям мантата, обличам анцуга и - на стадиона. Помагам при всяко състезание на тежкоатлетите с нагледни материали. Работя с Лъчезар Кишкилов и Димитър Трамбураджиев. 

- Кое е приоритетно - изкуството или спорта?

- От изкуството изкарвам прехраната си, а чрез спорта поддържам духа си. 

- А успехите Ви в изобразителното изкуство?

- Успехите бяха преди. Имах желание за творчество, участвах в много изложби в София, Пловдив, Велико Търново и Асеновград. С мои колеги сме посещавали Мелник, стария Несебър, Созопол, където рисувахме. Беше хубаво време, бяхме млади, имахме желание за творчество. Сега времената се промениха, изкуството остана на заден план. 

източник