Параклисът се намира непосредствено до бившата селищна стена и при старинната чешма на "айляра". Параклисът е граден от ломен камък, плоски тухли и бигор. На източните ъгли върху блоковите камъни има начертани кръстове.
Олтарният полукръг и с интересна архитектурна направа, с тясно обло прозорче. Стожерът на престола не е объл камък, а е връхна част от колона (пречупен капител), вероятно донесен отвън.
Покрит е с дъбови патаври - дялани от близката гора греди - 30х30 см. В стените са сложени няколко гърнета за резонанс.
Иконостасът е обикновен - дъсчен. Храмовата икона е стара и вкопана. Тя е със сребърен ореол. Параклисът има притвор, който не е на западната страна, както обикновено, а е във вид на стреха и е на южната страна. На няколко места в стените има взидани гърнета, които служат за по-добра акустика при богослужение.
Параклисът е еднокорабен с полукръгла абсида, с открито преддверие и четирискатен покрив с характерна стреха над южната стена.
От южната страна покривът е продължен и е направена стреха, дълга колкото самият параклис. До параклиса доскоро имаше вековно дърво, а на петдесет метра има друг стар чинар (явор). Стрехата-навес и сега е запазена. Много е вероятно тук да са спирали и пътниците, които са идвали от Пловдив по стария римски път, за да влязат в селището Станимака през селищната порта, тъй като непосредствено до параклиса е била самата порта на града.
Според преданието параклиса е бил построен след битката при Клокотница (9.III.1230 г.). От Асеновият надпис научаваме че цар Иван Асен на следващата 1231 година възстановява Петричката крепост. Тогава Стенимахос е влизал във владение на Българската държава и се е намирал на пътя за Узунджово и Клокотница. Вероятно точно тогава става и построяването на параклиса "Свети 40 мъченици", т.е. той е съвременник със едноименната църква във гр. Велико Търново. Преданието говори, че той е бил построен по лична заповед на цар Иван Асен. В своята книга ("Параклисите на Стенимахос" - стр. 10 и 26) арх. Стоил Стоилов обаче изказва хипотеза че параклиса е построен малко по-рано - през XII век. Тази си теза обаче той не подкрепя с факти и затова не може да се приема за достоверна.
Параклисът рухва по време на земетресението от 1928 година. Реставриран на същата година и отново цялостно реставриран през 1930 и после отново през 1999 година. При параклиса е имало старинна чешма, която през 1940 година, при разширяване на пътя е съборена.
