През 1883 г. асеновградчани са потресени от една неприятна новина. Унищожен от злосторници е надписът на Асеновата крепост. Родолюбивите българи обвиняват гръкоманите в това посегателство. Двете страни са настръхнали и озлобени. Борбата се води по всички посоки: в Общината, пловдивския печат, по кръчми и кафенета, по улици и махали.
Сред офицерите от местното поделение на 21-ви пехотен полк се заражда идеята за възстановяването на надписа. Работата по проучването на надписа е възложено на изтъкнатия български историк проф. Васил Златарски. Открити са няколко публикувани текстове на надписа. Едната публикация е във френски пътепис, чиито автор е Пол Люкас, посетил града и крепостта през 1706 г. като пратеник на френския крал.
Вторият е в публикация, открита в пловдивския вестник "Марица". И трети, който представлява нашия интерес, е с автор възрожденският учител Стоян Джансъзов от с. Патриарх Евтимово.
След завършването на образованието си в Цариград Стоян Дажансъзов се завръща в родното си село и е учител няколко години. През учебната 1867-1868 г. той е учител в Станимака, а през следващата - учител в манастира "Св. Неделя". По всяка вероятност през тези години той е проявил интерес към Асеновата крепост и надписа, снел го е с въглен и го изпраща на Петко Славейков, който го публикува в неговия вестник "Марица". Този интересен факт ни съобщава йеромонах Никифор Стоянов в книгата си за манастира "Св. Петка". Не зная защо до сега не е обърнато внимание на него, въпреки че е от важно значение за историята на града ни. Добре е да се има предвид в бъдещите изследвания от местните краеведи и специалисти, занимаващи се с историята на Асеновград.
Стоян Джансъзов не е свързан само с това си родолюбиво дело за нашия край. Заслугите му имат национално измерение. Неговият жизнен път, родолюбивата му и просветна дейност, приносът му в националната ни история търсим в Македония. Като учител в този български район той описва страданията на местните българи, дава етнографска характеристика на цели райони, като доказва и публикува в много вестници българския им характер. По време на Освободителната руско-турска война е преводач в руската армия.
След Освобождението той участва в комитет, на който е секретар, чиято задача е да издирва документи от епохата на османското владичество, които касаят нашата история. В края на 90-те години на XIX век той заминава за Цариград, където издирва и анализира документи от османските архиви и ги изпраща за публикация в страната. Служейки на своята мисия, далеч от близки и роднини през 1914 година Стоян Джансъзов умира в Цариград. В България остават неговите потомци, една от които е изтъкнатата българска актриса Стоянка Мутафова.
