Щит на Българщината (Къде е гробът на отец Паисий) - д-р Светозар Тошев













Всред многобройните легенди и предания - често противоречиви - едно е вече приемливо: метохът на Зографския манастир е бил в станимашката махала Амбелино, но къде точно не може да се каже*.

Какъв е бил този метох, как е изглеждал, кога е основан също не се знае, но той е съществувал, посещаван е бил от монасите на Зографския манастир и е изчезнал заедно с целия град при опожаряването на Станимака от кърджалиите през 1793 година. Една преписка от 1810 година на страниците на един псалтир в Зографския манастир за второто нападение на кърджалиите над Станимака е убедителна податка за съществуването на монашеско убежище в града и за връзките между града и манастира.

В началото на Амбелино е прочутата църква "Св. Богородица Балъклийка", издигната върху останките от средновековен параклис. В олтара на църквата е запазен старинен градеж. Параклисът, преди да стане черква, е бил параклис на гробището близо до него. При изкопи за строежи тук са откривани скелети, а в черковният двор е намерен надгробен камък от 1820 година. Може би в метоха на Зографския манастир или в гробището край стария параклис е бил погребан отец Паисий. Руините на кърджалийския пожар са затрили вероятно и неговия гроб и са го превърнали в неразгадана и до днес тайна.

В началото на 1977 г. академик Христо Христов във в-к "Вечерни новини" (бр 7747 от 11 януари 1977 г) казва: "Преди две години проф. Матея Матеич и Б. Райков документално установиха, че Паисий е починал не през 1798, а през 1773 година в селището Амбелино, недалеч от Станимака (Асеновград). Сега това селище е част от града".
--------
* има предположение че мястото на метоха е бил на мястото, където днес на ул "Сан Стефано" са двата параклиса - "Св. Стефан" и "Св. Св. Козма и Дамян".

ПРЕДСТАВЕНА ПУБЛИКАЦИЯ