Кратка история на рода Попвасилеви - Васил Василев

Много хора са виждали паметната плоча и гроба зад олтара на църквата „Св. Димитър” в Асеновград с името на свещеник – иконом Васил Аврамов Николов, но надали знаят неговата история и заслугите му към града ни и Българщината.

Васил Николов е роден на 31 юли 1835 година в с. Момчиловци. Израства в родолюбиво семейство. Учил е в килийното училище на поп Григорко, след това при станимашкия даскал Костадин /Къркалята/, при поп Димитър Аврамов и свещеник Павел. Едва 14 годишен става учител в родното си село.

На 23 април 1864 г. е ръкоположен за свещеник от Ксантийския митрополит Дионисий.

В това време започват борбите за самостоятелна българска църква и поп Васил се включва в тях. През 1871 г. е разрешено да се назначи официален архиерейски наместник, отделен от гръцкия и за такъв е избран поп Васил Аврамов Николов. Включва се активно в народните борби през 1876 г. и особено по време на Освободителната война през 1878г. и по време на бунта на Сенклер след войната. При сключването на Сан Стефанския договор средните Родопи остават под турско владение и поп Васил заедно с видни българи от Родопите и Пловдив заминава за Сан Стефано, за да предаде изложение лично до главнокомандуващия руските войски княз Николай, но решението е било взето.

Вече е невъзможно да се върне в родния си край и се заселил със семейството си в Асеновград. Тук станал свещеник в църквата „Св. Димитър”. През 1885 г. Пловдивският епископ Герасий го назначава за архиерейски наместник на околията, а през 1890 г. е избран за член на Пловдивския епархийски съвет, в който остава два мандата до 1897 г.

Свещеник – иконом Васил Аврамов има големи заслуги в борбата против гръцкото влияние в града. С негова помощ църквите „Св. Атанас” , „Св. Троица” и „Св. Богородица” преминават в български ръце. Активно е и участието му за преминаването на Бачковския манастир към Българската екзархия. Поп Васил е архиерейски наместник до 1 февруари 1906г., когато си подава оставката поради болест и старост.

Умира на 19 август 1907 г. Погребан е в църквата „Св. Димитър”, където е служил около 30 години.

Свещеник – иконом Васил Аврамов има пет деца – Никола, Райчо, Георги, Матей и Люба. Те всички са израснали като родолюбиви българи и се включват активно в обществения живот.

Най- големият – Никола Попвасилев завършва гимназиално образование в Пловдив. През 1883 г. е назначен за писар в Околийското управление.

По това време Общината е управлявана от кметове – фанариоти, а местните патриоти се готвят за участие в Съединението. Никола Попвасилев дружи с организаторите в града и района – Костадин Балтов, Никола Кръстев, Георги Ковачев, Панайот Сребров и др. и е посветен в техните планове. Той осведомява организаторите за правителствените разпореждания и действията на местните власти. От септември 1886 г. до лятото на 1903г. е секретар на Община Асеновград.

През 1903г. преминава на работа в Българска земеделска каса първо като касиер, а по-късно става директор. Член е на поборническо дружество „Сливница” и няколко години е негов секретар.

Никола Попвасилев е основател на дружество „Родолюбие” и работи активно в най-патриотичните организации в града – юнашко дружество „Асеновски юнак” и „Българска гражданска дружба”, които водят борба срещу фанариотщината. Сред основателите е на тютюнева кооперация „Асенова крепост” и Кооперативно потребителско дружество, на което е първия председател.

На 23 март 1924г. в Офицерския клуб по инициатива на Никола Попвасилев е решено да се образува кооперация „Родопски извор”, за да се докара чиста балканска вода от местността „Клувията” над с. Бачково до Асеновград.

Никола Попвасилев умира на 1 септември 1931 г. Той има три деца – Люба, Борис и Васил. Люба няма семейство и е работила като учителка. Двамата синове поемат пътя на баща си и стават банкови чиновници. Родолюбиви и високо интелигентни българи те също участват в обществения живот. Участвали са във Втората световна война, като офицери на Негово величество, а след това са мобилизирани от комунистите. След войната техните пътища за развитие са отрязани заради миналото им.

Борис има двама сина : Никола – дългогодишен служител в авиацията и Димитър – музикант в Софийската опера. Васил е учил икономика във Виена. По късно работи като банков чиновник първо в Асеновград, после в Хасково и пак в Асеновград. Той е сред основателите на ФК „Шипка”, бил е футболист, а по-късно и футболен съдия.

Васил Попвасилев има един син – Венцислав Василев, който завършва ВИХВП и дълги години работи във „Винзавод” Асеновград като началник цех. Под негово ръководство е произведено първото българско уиски – „Дива коза”. Под натиск оказан от тогава управляващите е принуден да смени фамилията си от Попвасилев на Василев.

Горните редове са написани от Васил Венциславов Василев – син на Венцислав Василев, внук на Васил Попвасилев, правнук на Никола Попвасилев и пра-правнук на свещеник-иконом Васил Аврамов Николов.

Помощ с подробности, факти и дати са ми оказали спомените на дядо ми Васил, баща ми Венцислав и историка от Асеновград Ангел Кръстев, за което им благодаря. 

(снимка - свещеник Васил Аврамов Николов)