Параклисът е датиран от XIII век, построен вероятно през последните години на управлението на цар Иван Асен II, малко след издигането на параклиса, посветен на св. 40-те мъченици.
Toй се е намирал от вътрешната страна на бившата селищна система. Намира се на същия ред, свързващ със селищната стена двете големи бойници - св. Ян и св. Архангел. Според отец Чунгаров тук на равното място се е налагало да има по-малка бойница. Самото устройство на параклиса говори, че и той е старинен. Има две храмови икони. Едната е на Козма и Дамян - Малоазийци, а другата е на светите безсребреници пострадали в Рим. Иконата на светците-римляни е вкопана през XVIII век, което и свидетелствува за по-ранния градеж. На източният ъгъл на параклиса има поставен камък с кръст, който е старинен. Параклиса подобно да другите в района е покрит с стари керемиди тип "турски". Строен е от ломен камък, бигор и плоски тухли. От южната му страна има един прозорец, от северната му два, а от запад има един. Възобновен е през 1830 година. Навремето тук са намирали покой беснуващи. Параклисът е едноабсиден с полукръгла олтарна абсида отвън и отвътре.
Има интересно предание за този параклис. Когато преди няколко десетилетия, вдухновени от атеистичната вълна на изток, местни хора решили да съборят параклиса, за да си направят паркинг и място за автомобилите. Първият обаче, който замахнал с кирка по стената на параклиса бил моментално парализиран. Видяли това чудо всички решени да бутат параклиса се отказали и го оставили там, където е и сега, за да краси града ни като един прекрасен православен храм.
Интериорът е доста оскъден, независимо, че този параклис е един от най-големите в града. В него липсват множество икони, има само седем, разположени на иконостаса и една малка - Тайната вечеря, над царските двери.
Седемте икони на иконостаса са доста нетипично разположени. От дясната страна са икони на Света Богородица и патроните на параклиса - Козма и Дамян. От дясната страна - Иисус Христос Пантократор (Благославящ), липсва икона на Йоан Кръстител, следват икона на свети Пантелеймон, отново икона на св. св. Козма и Дамян, свети Стилиян, и икона на свети Иван Рилски. Иконите на Иисус Христос, св. св. Козма и Дамян (вдясно) и свети Пантелемон са от един автор, и не са с висока художествена стойност, а иконите на света Богородица, св.св. Козма и Дамян (вляво) и свети Стилиян са от друг автор и самите икони са изработени с доста по-голямо майсторство.
Интересен е факта че на иконата на светите безсребреници от лявата страна на царските двери, има заличен надпис на гръцки език и на иконата с добавен български надпис е обозначено името на светците, изобразени на нея.
Заедно с останалите 11 параклиса към енорята на храм "Света Богородица Успение" са обявени за паметници на културата, Д. в. бр. 38 от 15. V. 1970г. Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939г. и Д. в. бр. 60 от 1940г. съгласно закона за Паметниците на културата обнародван в Д. в. бр. 29 от 11. IV. 1969 г.
