Според арх. Стоилов параклисът е граден през XI век, реставриран през XVIII век и за последно отново възобновен през 1878 г., както става ясно от надписа над вратата му. Подобен е на намиращите се близо до него параклиси "Св. Нестор" и "Св. Христофор", с които са строени и възобновени в този им вид сравнително по едно и също време.
Намира под местност "Сините скали" и до една пещера вляво от прекия път, водещ от Асеновград към манастир "Св. св. Кирик и Юлита". Mестността е многоводна. Има извор и чешма. Тук според преданието е имало голямо капище на Аполон Кендрисийски. Това се покрепя и от намерени от археолози на това място в началото на XX в. мраморен жертвеник и надпис върху олтара на Аполон Кендриси - Спасител (бюлетин на България, т.VII, стр. 152).
Според християнската иконография Св. Илия е изобразяван възкачен на колесница с четири коня, която лети в небесата. Този сюжет е инспириран от разказа в Стария Завет, според който светият пророк е бил взет жив на небесата. Интересна е аналогията с изображението на Аполон, който в гръцката митология се изобразява също на колесница с четири коня.
Много често капищата и олтарите на Аполон се превръщали в параклиси, посветени на свети Илия. Неслучайно в Родопите много от върховете носели името на светията.
Над параклиса в една скала има пещера, където е зазидана голяма желязна халка. Тук в миналото е имало неголяма сграда, където са пребивавали болни.
По план параклисът представлява еднокорабна, едноабсидна сграда с допълнително пристроен открит портик, който се носи от четири дървени колони. Покривът е трискатен. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Таванът представлява полуцилиндричен свод. Самият параклис е доста обширен и е изографисан, като голяма част от стенописите са добре запазени. Това е станало от местни зографи по времето на последното му възобновяване. Иконостасът е обикновен - дъсчен. Стенописите и иконописта са изпълнени със доста голямо майсторство.
Последния капитален ремонт на параклиса (смяна на покривната конструкция и направа на цялостен железобетонен пръстен, направен с цел да се заздравят стените) е завършен през декември 1996 г.
Заедно с останалите 11 параклиса към енорята на храм "света Богородица Успение" са обявени за паметници на културата, Д. в. бр. 38 от 15. V. 1970г. Д. в. бр. 37 от 17. II. 1939 г. и Д. в. бр. 60 от 1940 г. съгласно закона за Паметниците на културата обнародван в Д. в. бр. 29 от 11. IV. 1969 г. Празнува се на 6 май. Параклисът е към енорията на храм "Света Богородица Успение".
