6-ти януари, Свето Богоявление, ден петък (освобождение на Асеновград) - Мина Христемова

Народът ни нарежда Руско-турската освободителна война от 1877/78 година сред най-значителните събития в своята история - слагайки край на петвековното иго, тя промени рязко съдбата му и предопредели посоката му на развитие десетилетия напред. Именно затова веднага след Освобождението българинът търси начин да покаже преклонението и благодарността си, старае се подвигът на всеки, участвал в тази война - от войника до генерала - да не потъне в забрава.

Строят се паметници, издават се книги и алманаси, устройват се чествания. Любопитно е да се види как асеновградчани през годините се стараят да почетат паметта на своите освободители и неоценим източник на информация тук се явява пловдивската и местната преса от онова време.

При прегледа на източнорумелийския печат (1879-1885 г.) прави впечатление, че Станимака, за разлика от други градове, не чества деня на своето освобождение - 6 януари. Едва през 1885 година вестник "Марица" помества дописка за тържествено честване в Станимака, но на празника на опълченците - 11 август. Според дописника най-напред пред читалище "Родопа" реч държи поборникът Филип Н. Чимиранов, а след това множеството занася хоругвите в църквата "Св. Димитър", където се прави молебен. Когато църковната служба свършва, гражданството се връща в читалището, пие наздравица и се разотива.

В последвалите години от края на 19 и началото на 20 век пресата не съобщава за организирани чествания на освобождението на града, но това не означава, че асеновградчани са забравили този светъл момент от историята си.

Когато на 08.09.1907 година в Петербург умира генерал Дандевил, вестник "Дружба" помества дълъг некролог и подробна биография на прославения руски офицер, което говори, че признателността и преклонението на жителите на града пред техния освободител е жива. За пръв път честване на самия ден - 6 януари - се провежда през 1908 година и за това, как е протекло, отново ни информира вестник "Дружба": "На 6-ти того по случай 30-годишнината от освобождението на града ни от юначните войски на Царя Освободителя, в тукашната черква "Св. Атанасий" при стечение на чиновническото и учителското тяло, служащите на общинското управление, офицерското тяло от тукашното трето артилерийско планинско отделение, част от войниците от същото отделение и грамадно множество народ биде отслужена от местното духовенство панихида за падналите на бойното поле ратници за освобождението на България, за о'бозе почивший Цар Освободител Александър Николаевич, а след панихидата се извърши молебен за здравето на живите ратници наши освободители...".

Това юбилейно честване е все още инцидентвно, то се превръща в традиция едва в началото на 20-те години. След въвеждането на Грегорианския календар през 1916 година датата 06.01 се измества на 19.01. Тъй като е големият църковен празник Богоявление, гражданството чества своето освобождение на 20.01. Запасните подофицери избират тази дата за свой патронен празник и се стараят да организират подобаващи чествания. Наличието на много руски емигранти също придава по-голяма тържественост на събитието. На 20.01.1922 година според вестник "Бюлетин" празникът е протекъл така:

"За по-тържественото отпразнуване бе наредено да се отслужи панихида в църквата "Св. Димитър", като се поканят да присъстват и руски емигранти със своя генерал. Храмът бе препълнен от граждани и руснаци. Панихидата се отслужи под приятните звуци на руски черковен хор. След панихидата се държаха прочувствени речи от българи и руси и се положиха тържествено венци на гроба на руския прапорщик Георгий Василевич Вишняков. Начело с гимназиалната музика се устрои манифестация из по-главните улици на града, след което всички руски офицери бяха поканени в салона на Българската гражданска дружба на закуска".

Така от година на година асеновградчани правят все по-богата и разнообразна програма за честване празника на своето освобождение. Денята става неприсъствен, т.е. не се работи, участват всички сдружения, учениците, войската и тържеството става наистина общоградско.

Годината е 1925, вестникът отново "Бюлетин": "На 20 т.м., Ивановден, биде тържествено отпразнувано освобождението на града Станимака. Още отвечер на прежния ден на пл. "Тракия" биде устроена церемониална заря. На Ивановден гражданството, учащата се младеж и войската се събраха в църквата "Св. Атанас". След божествената служба се образува шествие, начело с корпоративната и гимназиалните музики, което се отправи за площад "Тракия". Тук биде отслужен молебен, след който всички се отправиха за черквата "Св. Димитър", където се намира гробът на пряп. Вишняков, и там отслужи панихида за падналите при нашето освобождение. На гроба бидоха положени венци и председателя на училищното настоятелство г-н В. Петров държа подходяща реч. Шествието се върна отново на пл. "Тракия", където се произведе парад на войските."

Тази тържественост и пищност се запазва много години, дори честването се допълва с нови моменти. Показателно е, че през военната 1943 година на този ден става освещаването на знамената на Дружеството на бойците от фронта. Това обогатява семиотичното съдържание на празника и той се превръща и в празник, на преклонението пред българската военна мощ. След 1944 година църковните моменти от шествието се изключват и той се превръща само в светски празник, свързан с паметника на ген. Дандевил и гроба на Г. Вишняков, при активното участие на гражданството и армията. Денята на честването също се променя - става на 18 януари, защото при приравняването на дати от Юлианския към Грегориянския календар за събития, станали през 19 в., към датата се прибавят 12 дни. Такава е вкратце историята на празника, който честваме като освобождение на Асеновград. А поводът за него, станал през 1878 година, съвременникът описва в една богослужебна книга така: "В 1878 година, януари, 6, пишем за спомен, кога дойде Русия в Станимака в деня на Свето Богоявление, ден петък, и я посрещнахме всички попове с хоругвите и всичкия народ заедно с тях. Пиша аз, Славис Николау, за спомен."

ПРЕДСТАВЕНА ПУБЛИКАЦИЯ