За тези последни за армията на Сюлейман паша боеве е писано много. Само от руските пълководци и участници са издадени десетина книги със спомени и тълкувания. Тук аз искам да отбележа повече неща откъм страната на тила, откъм турските части и техните спомени. За целта използвам записани спомени на изселили се от Долни Воден турци, както и издадената през 1905 г. книга на участвалия в тези боеве Изет Фауд паша "Пропуснатите случаи".
Още след обсадата на Плевен, всички замесени в потушаването на Априлското въстание турци и техни помощници са забягнали накъм Одрин и Цариград, страхувайки се от възмездие.
Въстанието обаче, както знаем е потушено по един начин в Панагюрско и по друг – в Баташко.
Сюлейман паша е смятал Родопа планина като тяхна крепост и разположил позициите си по подножието й между Станимака и Дермендере, днешния Първенец. Но очакваната от него масова подкрепа от помохамеданченото население на Родопите се оказала нереална.
На 16 януари по нов стил, руските войски настигат противника си в Караагач, днешното село Брестник и след целодневен бой го овладяват. Но страхувайки се от обграждане, те се оттеглят накъм Крумово и Пловдив. На следващия ден, когато вече пристигат частите на генерал-лейтенант Виктор Дандевил нападат отново и превземат селото за втори път. Нападението е на широк фронт, има боеве и при Белащица, и при Първенец.
В книгата на М.Греков със спомени от войната е описана ситуацията след края на нощния бой при Брестник така: "Ужасна картина: тъмнина, трупове на хора и животни на всяка крачка. Конят ми настъпи човек, изпръхтя и скочи настрани. Разбити оръдия, изпотрошени каруци и други подобни печални следи от сражението."
Сюлейман паша оставя тук дивизията на Фауд паша (този, който издава през 1905 г. в книга спомените си) сама да се справя с руснаците и забягва с другите части накъм Станимака. Бих искал да цитирам и един спомен, публикуван в книга на княз Л. В. Шаховски.
"При Станимака бе убит турски паша, неизвестно кой, но се сражава отчаяно. Ранен, изправен на коня, той въртял сабята и се бранел от русите, които искали да го хванат жив. Даже отсякъл ръката на един русин и други ранил и се защищавал докато бил смъкнат от руските щикове…"
В издадената в Истанбул книга за историята на Долни Воден, бившият долниводенец Маджит Джантюрк (Мейманов) преразказва спомените на своя дядо от онези бурни дни. Вечерта, когато вече се е водил боя в Брестник, отседналите в местността Харманлъка, където е днешната македонска махала, турски военни части запалили огньове и пеели и играели около тях. На местното население казвали, че където стъпи, руснакът не оставя жив мюсюлманин – всички минават под ножа му. И когато разбрали за боевете при Брестник, вместо да отиват на помощ, те изоставили оръдията си и забягнали заедно с така подплашеното население.
На 20 януари, след затихване на боевете, руските войски погребват в района над три хиляди турски и около шестстотин свои жертви.
Въпреки заплахите на турските войници и дезертьори, българомохамеданите от Родопите не се включвали в тяхна помощ. В селата със смесено население, по време и след Априлското въстание, мохамеданите пазели българите-християни. Сега пък жестът бил върнат и християните гарантирали за тях. Според спомените така е било в Лилково, Ситово, Орехово, Хвойна, Чурен и на много други места. Интересна е и не много популярна биографията на генерал Дандевил. Той е син на френския военнопленник Дезире д’Андевил, който приема руско поданство и успява да се ожени за рускиня с дворянски произход. Генерал Дандевил издава не само книга със спомени от войната от 1877-78 години, но и редица трудове на военна тематика. А в освобождението на Пловдив и Асеновград, както и в боевете при Брестник участва и неговият син, командирът на стрелкови батальон капитан Дандевил.
