Чорбаджака накарал двама от своите работници да свалят една бъчва в половин метър в земята. Като започнали да копаят, намерили заровени жълтици. Никой нямало при тях и по-възрастният наредил на другия да докара каруца с лозови пръчки, та под тях да ги затулят и изнесат. Но щом останал сам, той скрил жълтиците в една каца с джибри.
По-младият се върнал с каруцата и веднага се заел да разравя мястото. Но златото го нямало. Тогава се нахвърлил към своя другар, но онзи вдигнал рамене и отрекъл да ги е взел. Скарали се.
През това време дошъл Чорбаджака, разбрал причината за разправията и с пищов в ръка накарал по-стария да каже истината. Той веднага си признал кражбата. Източили виното, прехвърлили джибрите и намерили жълтиците.
Занесли ги в банката, защото само там имало чувствителни везни, и се разбрало, че златото тежало точно 9 килограма и 57 грама.
Историята обаче мълчи, какво е станало със златото след това.
