Сигурно са прави старите хора, когато казват, че ако видиш дебелия край, готов си на всичко - колкото и рисковано да е то, без да мислиш за последиците.
Така разсъждавал и Георги Няголов през нощта на 23 ноември 1938 г. Пияният младеж карал велосипеда си на зигзаг - зер употребеният алкохол не му позволявал да пази равновесие. И пак всичко щяло да завърши благополучно, ако насреща му не се бе явил общинския стражар. Търсеният крадец рецидивист, живеещ на улица "Руен", решил и този път да избегне срещата в полицията. Но общинският стражар бил якичък, здраво хванал нарушителя и го повел към участъка.
Георги започнал да се дърпа яко, като знаел какво го очаква в полицията.
Когато минавали през моста, крадецът се отскубнал и се хвърлил в придошлата от проливните есенни дъждове река Чая. Започнал да прави отчаяни опити да излезе на брега , но силният порой и употребеният алкохол не му позволявали. Полицаят се уплашил не на шега и завикал за помощ, на който се откликнали двама храбри младежи, които се хвърлили в мътните води на реката. Било обаче вече късно. Те успели да извадят вече мъртвото тяло на Георги. В болницата констатирали, че смъртта е настъпила от удавяне и от студената вода.
Години по-късно общинският стражар ще каже:
"Кешки да не бех го арестувал. И досега момчето щеше да си е живо. Чунким, като го хванах, та щеха медал да ми дадат. Пишман станах хиляда пъти".
И полицай да си не е лесна работа!
