Светът на Коста Форев - Светла Москова

Кореняк станимаклия, закърмен с привкуса на "гражданското", с онова овъргаляно, омесено и издигнало в себе си в култ - "лангеря", което носи самоиронията, надхвърлила пристрастията и изпълнена с енергията на животоносното.

Такъв беше Коста Форев!

Преминал през богата школа на заводски художник с безбройните стенописи и плакатски украси. Той от сърце искаше да се учи, да мине през академичната школовка, да почувства себе си част от "културния елит", който до много скоро се измерваше само с избрани "академици".

Неговата борба беше дълга и за някой по-лабилен тя би била отчайваща - с безкрайните скитания по Стария град, с висенето пред "компетентните комисии", с онова почти безнадеждно стоене на бедния Лазар пред прага, който малцина можеха да прекрачат. И може би неговия безначален и безкраен оптимизъм изведнъж отвори широко портите, които за много други останаха закрити. С неподражаемия си хумор, с естественото си отношение към хората, с безкрайната любов към живота, Коко влезе в плеядата ненадминати пловдивчани, като "зевзека", от Бахча махала, при който беден и богат можеше да пие по една и да цъка до премала над малките като нокът Станимашки сармички. И към това богата гарнировка с месали и майтапи, чрез които разбираш житейските ценности в истинския смисъл "Булка можеш да си избереш, когато вали сняг. Ерген стои в закусвалнята на Гривата, гледа замечтано през мътното стъкло и претегля - ако на момата се задържи педя сняг , отпред (на гърдите) и отзад (знае се къде), тя става за стопанка. Е, хайде, хаирлия да е ...". Всичко това се интерпретираше с думи, но когато се появяваше на платната, всички оставаха захласнати.

Ако някой е способен да си спомни всички картини, пресъздадени от него, той би открил Коковите лакърдии. А затвори ли очи, ще минат шествуващи като на парад, онези стари ергени, обяздили магарички, с булки край себе си, край които Стрикото удря барабана, а Ичо Македонски надува вълшебния кларинет. От там дори ще му се чуе "самър тайм" или някоя от онези, захаросаните станимашки мелодии. По покривите на киприте къщи ще стърчат хлапаци с пищялки, проскубани петли или каменният орел. Градоначалникът по тиранти и с голям корем ще наднича от високия балкон, заедно с маршируващите войници, някъде отзад ще минават бригадирките с окръглени бедра, а бай Пешо бригадира, засукал юнашки мустак, блажено ще почива под крушата... Сузана ще мъдри телесата си пред стариците, забравили ченетата си, а някъде скромно ще се е събрал "Випуск 1903 -та" и ще брои останалите живи. Чаплиновска трагикомичност, която кара да се смееш през сълзи!

Няма в българското изкуство художник като Коста Форев. Оригиналния образен език се дължи на неговата човешка характеристика. Картините му са изпълнени със свят, който очарова с непосредствеността си, с неочакваните хрумвания, с непрекъснатия интерес, който предизвиква.

Както в християнската иконография, всичко в картината става един план. В едно и също време се случват хиляди събития по голямата земя, а те са фиксирани, разиграни като театро и всеки отлично изпълнява ролята си, независимо дали е завзел цялото платно с огромните си телеса или е малка мръвчица, трудеща се усърдно на полето. Коко в началото не се интересуваше от цвета - за него беше достатъчен монохромния изказ. Постепенно, с разширяването на полето на зрение, картините получаваха цветни акценти, придобиваха веселост със занимателни колоритни петна, усърдно надпреварваха времето, натрупвайки повече цветове върху платното и повече пространство във възприемането. Но те останаха хармонични, с финес и деликатност в живописните гами, с музикална звучност и лекота на полета, който извисяваше душата на зрителя.

Творчеството на Коста Форев е безкрайно богаство за Асеновград и Пловдив, за страната ни и за света, който ни заобикаля. Неизчерпаема е дълбочината на неговия безконечен свят, в който съществува всичко - и радост, и тъга, и любов, и омраза, и неподражаема насмешка. Всичко това, което е един луд, луд свят, в който живите живеят, неродените очакват, а отишлите си от нас, остават завинаги в сърцата ни.