Пеш от Мулдава до Асеновград заради една запалена цигара - Ивайло Мирчев

Помня тази история от дете, защото абсурдността и е толкова голяма, че на човек му е трудно да повярва дали това е истина или измишльотина. Всъщност е по-склонен да повярва, но за пореден път се убеждава колко огромна е възможността да сътвориш грандиозна глупост. 

Било лятна вечер в началото на 90-те години. Хората вече могат спокойно да ходят по "барчета" до късно. Свалките между младите вече могат да стават по парковете, без да има милиционери, които да шамаросват.

Един мулдавец дошъл на пийване в Асеновград. Така де, малко на "цивилизация". Ял, пил, изпуснал всички възможни връзки за селото. Ами сега?

Друга възможност няма и решил да се прибира пеш. Ей го къде е, ще повърви, ще погледа нощното небе, ще "поразмишлява". 

Тръгнал добре почерпения мулдавец към селото си. Върви той по средата на пътя, люшка се кьор-кандил и бавно отмята крачка след крачка към Мулдава. Тогава няма коли, няма хора, няма бензиностанции.

Стигайки до разклона за Мулдава обаче, му се допушила цигара. Забъркал по джобовете, извадил "БТ"-то, извадил запалката. Хубаво той да запали, ама от Червен идва вятър. Мъчил, мъчил - не става. "Ех, мама ти стара и вятър!"- изругал мулдавеца. 

Пак помъчил малко, пак не става. Накрая му намерил "колая". "Щом вятъра идва от Червен, ще се обърна с гръб". Обърнал се с гръб, замотания мулдавец, закрил си цигарата с ръка, с другата запалил спокойно цигарата си. И тръгнал...

След 5 километра се усетил, че отново се е върнал в Асеновград.

(снимката е илюстративна)