Спомен за Веселин Игнатов - Никола Филипов

Веселин Игнатов - 1919-2019 г.

На 11 юли, два месеца преди да навърши сто години, почина при дъщеря си в град Клинтън в САЩ известният асеновградски адвокат и юристконсулт Веселин Атанасов Игнатов.

Преди десетина години, след като със съпругата си Лили окончателно се преселиха в САЩ, аз започнах да общувам с него по скайпа и да записвам спомените му. Публикува ги отначало вестник „Вестител“, а сетне в рубрика „На скайпа е Веселин Игнатов“ - „Асеновградски новинар“. И у мен възникна идея да събера и отредактирам спомените му в книжка „От Станимака до Щатите“, която днес дава ценна информация за асеновградските латерни и грамофони, за първото кино и първото радио в Станимака, за откриването на ж.п. линията и гарата, за бесилката, за плажа и културния живот на града...

Роден през далечната 1919 г. в тогавашната Станимака, Веселин Игнатов е завършил две висши образования, автор е на две книги, на десетки статии и есета в различни вестници и списания, основател и дългогодишен секретар на Филателното дружество в града, лектор по юридически въпроси към дружество „Георги Кирков“ и още и още…

Средното си образование завършва в Пловдивската мъжка гимназия „Александър І-ви”, преименувана по-късно на „Димитър Благоев”. През 1935-37 години известният родоповед и музеен работник Стою Шишков му е бил настойник, защото дъщерята на Стою Шишков – Добра Пеева е била в много близки отношения с майката на Веселин – Анета Игнатова. Имали са и родствена връзка.

 Ето какво е споделил той с мен преди десетина години по отношение на студентството и част от асеновградската си кариера:

В.И.: Завърших „Право" през 1948 година. Но, за да мога да упражнявам професията си, трябваше да прекарам шестмесечен стаж в съда или при адвокат, а после ми предстоеше държавен изпит. Тука, обаче, ми направиха „сечено". От Министерството на правосъдието отказаха да ме допуснат до стажа. Причината... Те бяха четири /както ми довери един партиец/:
1. Произход: Баща ми беше доста успешен търговец - имаше сравнително голям магазин за „колониал", както се казваше тогава. Значи - капиталист!
2. Има брат в Америка. Този мой брат беше заминал за Америка през 1937 година, когато още нямаше враждуващи лагери, но…
3. Религиозен е, ходи на църква и „О ужас! Води и децата си там". "
4. Не членува в ОФ и не се интересува от политическия живот у нас.

Последваха две години без работа. Едва през 1950 година Генко Гюлев /тогава директор на РКС „Рожен"/ ме назначи деловодител в клона на РКС в Бачково. Всеки ден трябваше да се моля на шофьори да ме возят ДО и ОТ там, защото нямаше обществен транспорт. След около година Гюлев ме премести в централата в Асеновград като помощник юрисконсулт на известния Стоян Димов /съден от Народния съд/.

Междувременно, за да оползотворя времето си, бях записал специалността „Народно стопанство" в Стопанския университет „Карл Маркс" в София. Там не съм посещавал лекции, но изпитите вземах „от воле", защото по онова време никой нямаше понятие от социалистическа икономика и учебниците ни бяха от по 50-60 страници на циклостил, преразказани от съветски източници. Достатъчно беше да знаеш няколко цитата от Ленин или Сталин и изпитът ти беше „в кърпа вързан". Този университет завърших през 1953-та година. Точно тогава стана едно омекване на режима и мене, заедно с още много такива „неосъзнати" ме приеха на стаж при адвокатите в Асеновград. Стажът беше 6 месеца, след което взех и държавния си изпит.

Последваха отново две-три „гладни години", защото от Министерството на правосъдието не ме одобряваха нито за съдия или прокурор, нито за адвокат. Едва в 1956 година ме допуснаха да стана адвокат.

Н.Ф.: Освен с Евангелската църква и филателията, асеновградчани са те запомнили като дългогодишен юрисконсулт в Карбидна фабрика. Разкажи ми нещо по-интересно от работата си там. Спомням си например един инцидент, в който моят съсед изгоря, заедно с още няколко души.
В.И.: Помня взрива в Карбида и осемте жертви. Заведе се дело и осъдиха един горниводенец. Набедиха го за виновен, че като някакъв отговорник на група, е допуснал да се пали цигара в закрито помещение. Не знам дали наистина той е бил виновен, но трябваше някаква изкупителна жертва. Осъдиха го леко, даже не знам дали е бил в затвора. Аз трябваше да участвам в делото като предявител от името на фабриката на „граждански иск" за щетите от взрива. Помня, че му описахме един мотоциклет, който трябваше да бъде изнесен на публична продан. Но, това не стана, защото никой не беше убеден, че той е виновникът...пък и аз не си давах много зор.

Прощаване с родния Асеновград

Имам претенциите, че аз съм инициаторът за постройката на почивната станция край хижа „Руен". На няколко метра от административната сграда имаше една дървена барака, в която се провеждаха общи събрания по разни поводи. Но бараката беше стара и грозна. На едно събрание се постави въпросът къде да се премести. Тогава аз казах „Абе дайте да я дигнем някъде в планината, та да служи нещо като хижа"... И, не щеш ли, идеята се възприе от тогавашния директор /мисля, че беше Атанас Колев/ и започнаха бригадите за строежа на истинска вила. .

Имам още една заслуга към Карбида, освен вилата на Руен: Имаше „заслушване" на ръководството на завода от страна на Градския комитет на БКП и Общината. Между другите въпроси на мене ми дойде на ум за градския транспорт. Наскоро бяхме построили жилищен блок в квартал "Изток", в който живееха наши работници. Та на мен ми хрумна да предложа да се пусне линия на градския транспорт, която да свързва тази част на града с Карбида, за да се улеснят нашите работници. И, не щеш ли, наистина пуснаха линия № 4, която беше продължена до Долни Воден.

В Карбида бях приет много добре - повече, отколкото очаквах. От самото ми постъпване ме включиха в Профкомитета и станах касиер на същия. Такъв бях до напускането ми през 1994 г. Правени ми бяха доста ревизии и всички завършваха с похвала... Пенсионирах се през 1979 година, но продължих да работя в Карбида по „граждански договор" до 1994-5 г.

Сега ми идва на ум нещо. Преди доста години на 400 - 500 метра на изток от Карбидна фабрика беше открит горещ минерален извор. Няколко месеца идваха хора да се топят в него, но... затапиха го! Защо? А можеше да се създаде балнеолечебен център.

Н.Ф. Разкажете нещо за филателните си интереси. Помня, че когато завеждах културната дейност към Пионерския дом, те потърсих за ръководител на кръжок по филателия.

В.И. Да, с удоволствие ще разкажа нещо и за нея. Аз получавах пощенските марки от София и ги раздавах на абонатите. Това беше между 1960 и 1966 г. Тогава основахме асеновградското филателно дружество. Председател беше бате Сашо /Попов-?/. През 1966-та година, след като отидох в Карбидна фабрика на работа, прехвърлих тази задача на Неделчо Найденов. Покрай другото, образувах кръжок и на юноши филателисти. Правихме градски изложби, участвах и в първата Национална филателна изложба в София, за което получих диплом. Абонати и членове на филателното дружество бяха и архитект Стоил Стоилов, архитект Матей Матеев, Васил Дърваров, Благовест Сендов, Ганди и още редица други интелектуалци. Между другото, аз притежавах и куриоза „Обърнатата кавалерия". Бях я отделил от общата ми колекция, за да я пазя...

Спомени, спомени… От царско време, през тоталитарно-комунистическо та и до сега…

През 2013 година направихме оригинално представяне – премиера на книгата „От Станимака до Щатите“, в която Веселин Игнатов взе участие чрез скайпа от специално подготвен екран в библиотека „Паисий Хилендарски“. Същият дари на Асеновградския музей ценна семейна реликва – хармониум от края на 19-ти век, принадлежал някога на царското семейство и сватбен подарък за неговите родители.

Смъртта на Веселин Игнатов е загуба за родния ни Асеновград, защото той бе човекът-история, съхранил спомени за почти цял век. Макар и далече от града, той до последно живееше с проблемите и мислите за града си. И умря като праведник – при заспиване, в самия сън. Вечна памет на достойния асеновградчанин – Веселин Игнатов!