Първото кино в Станимака - Веселин Игнатов

То се появи към края на двайсетте години. По-рано не беше възможно, защото в града нямаше електричество.

Първият ток дойде от мелница "Сила" на Ангел Илиев, която се намираше на завоя на реката зад сегашната мелница "Асенова крепост" (По-късно електричеството идваше от централата "Въча" край Кричим). Та, щом дойде токът, се появи и това чудо - киното.

Най-старият киносалон, който съм запомнил е кино "Фанамет", което се намираше там, където сега са турбините на ВЕЦ "Асеница" (между Енергото и съда). Този киносалон преди е бил хамбар (склад за брашно). По-късно се появиха и други киносалони, като "Пикадили" (на Тодор Игнатов, преименувано по-късно на "Септември"), "Общинското кино" ("1-ви май").

Също така филми се прожектираха и във Военния клуб (сега Историческия музей).

Разбира се, филмите бяха без звук. Но, не съвсем. Обикновено се придружаваха от малък оркестър, или поне от солови изпълнения на пиано или цигулка. Главният музикант беше Васил Ганев - "Ганьоолу", който свиреше на цигулка. Този Ганьоолу беше собственик (или един от наследниците) на "Ганевската кория" край село Мулдава и на Спиртната фабрика на улица "Захари Стоянов", където по-късно се построи сегашната гимназия ("Св. Княз Борис I"). Ритъмът на свиренето се нагаждаше според ритъма на картината. А той обикновено беше бърз (спомнете си филмите на Чарли Чаплин). Обикновено началото на прожекциите се предшестваше от "три звънеца". След третия звънец вратите се затваряха. Ех, че напрежение беше докато удари и третия звънец...

Не всички филми обаче бяха позволени за учениците, особено при вечерните прожекции. Тогава имаше "вечерен час", обикновено 20 часа. Дежурни учители ходеха по улиците и записваха всички нарушители, след което имаше наказания. Особено се следеше за посещения на "Филмът е забранен за ученици". Този надпис често се лепеше върху афишите и това носеше голям касов успех на киното... А то, заради какво беше забраната? - най-много заради някоя целувка (само загатната) на екрана...

Озвучените филми (наречени "тонфилми") се появиха около 1930 г. Първият тонфилм, който гледах беше "На западния фронт нищо ново" по прочутата едноименна книга на Ерих Мария Ремарк. Тонът се получаваше от грамофонни плочи, които (при тогавашните обороти на грамофона) трябваше да се сменят на всеки десетина минути. За тази смяна се изгубваше синхронизацията на картината. И се получаваше така, че когато топовете гърмяха, се чуваше говор, а когато имаше говор, се чуваха топовни гърмежи.

Малко по-късно се появиха "лихтонфилмите", при които звукът бе записан на самата лента и не се получаваха такива гафове, както при предишните. По-добрият звукозапис се използваш, за да се правят много музикални филми. Те бяха много повече от сегашните такива. Запечатали са се в паметта ми филми с певците Ян Кипура и Марта Егерт - от европейските и Нелсън Еди и Жанет Макдонълд - от американските... Ех, че наслада беше !... Имаше и филми със сюжети от живота на Шопен, Бетховен, Шуберт.