През 1919 година цялата градска улица в Станимака е била огласяна от свирните на грамофоните. Това било наистина нещо ново за града ни.
Ето как местен вестник описва това ново явление за: "Станимака е заразена от необяснима грамофонна мания. Всяко кафене, гостилница, кръчма и пр. се е снабдило с грамофони от различни видове марки.
На едно разстояние от 200 м по главната улица ще видите и чуете по 20 грамофона, които със своите разнообразни песни и свирни са обърнали чаршията на панаирско сборище и вместо да дават наслада на слушателите, напротив - ужасно ги отегчават. От невъобразимия шум и врява се получава цяло Вавилонско стълпотворение. Питаме се - каква е тази мания към грамофона, който със своята огромна стойност е в ущърб на нашите недотам богати кафеджии и гостилничари".
Възмущението срещу грамофономанията набирало скорост, нещо повече - даже предложили на кмета г-н Ахчиев да обложи с такса всички собственици на грамофони. Така де, защо общината да не се възползва от това нововъведение. Пък и законът бил категоричен - по-висока категория било онова заведение, което имало и музика. Читателят вероятно разбира хитростта на гостилничарите. Живата музика била скъпа за техния джоб, но грамофон могли да си позволят и по този начин да повишат категорията на заведението си.
Все по това време е образуван и първият фонд "Музика" в историята на Станимака, и то в заведенията за обществено хранене. Най-популярна мелодия по това време бил "Египетски марш" от перата "Аида" на Верди. Обичайно било много хора да си я тананикат по улицата.
Пуста мода!
