Строежът на храм "Св. Димитър" започнал през 1866 година. Той е дело на национално-патриотичната борба на жителите на българския квартал "Нохто махала". Граден спонтанно храмът не блестял с кой знае каква архитектура, и някаква специфика в строежа, дори напротив - от фермана, който разрешава строителството му се вижда, че вместо с хоросан стените и са били строени с кал - в храма щели да влизат не богаташи, а обикновени аргати. Това в никакъв случай не пречило на обикновените хора, дали своята лепта в строежа да се радват на своята нова придобивка.
Макар и беден като украса, храм "Св. Димитър" бил първата реална победа на българите в Станимака. Там те можели да слушат Евангелието на български и да се чувстват далеч от саркастичните забележки на гръкоманите относно своето невежество и простота.
Средства за строежа са били търсени отвсякъде. Николай Хайтов в своята "История на Станимака" посочва един документ от архива на НКБМ (негатив от който се намира и в музея в Асеновград), в който се казва, че хора са били пратени дори до Търново, откъдето са събирали помощи за изграждането на първия български храм. Освен това в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София се съхранява документа (ирадето) за разрешение на строежа на храма, издействан от пловдивските чорбаджии.
На 15 август 1868 година бил официално завършен. В двора му, непосредствено до кулата-камбанария се намира скромна жилищна постройка, която е строена за класна стая на Българското училище и читалище. Това било и първото българско читалище, което е било открито от близкия сподвижник на Васил Левски - Отон Иванов.
В северната част на двора, точно до храма се намира паметникът-гроб на пряпорщик Георгий Вишняков, загинал край село Орешец през 1878 година, по време на Сенклеровия бунт.. Паметникът е построен майстор Теню Фучеджи от село Извор.
(снимка - Димитровден 2012 г.)
