"Домашно вино - Асеновград" - млада традиция, застрашена от анемия

Грета Дженева е автор, който много харесвам. Тя бърка в места, които не са удобни на асеновградските управляващи години наред. Така, както трябва да го прави всеки по своя си начин - дали като гражданин, дали като част от медия. 

Госпожа Дженева прави един анализ на състоянието на конкурса "Най-добро домашно вино" и неговите перспективи и настоящо състояние. Статията излиза през февруари 1998 г. и аз ще ви я представя дословно:

"Днес за пореден път Асеновград намира повод да се възгордее от традицията, от природата, от хората си. "Конкурсът "Най-добро домашно вино" за първи път отваря граници за съседни градове и села (Меракът да прерасне в национален, със запазена самобитност, изстина отдавна).

Днес ресторант "Асеновец" вдигна завеса в 16:00 часа за гости, граждани, общински домакини. Пак досадни се очакват да бъдат журналистите, които по традиция идват повече на брой неканени, някои прилично се напиват, преди да отпътуват за съседен Пловдив. 

Най-добрият винар вероятно ще бъде разпознат. Сърдити няма да има, защото в съседния край познато жури на публиката ще търси своя баш винар. Скромни награди, дъбова бъчва, фолк и артистичен водещ - всичко това е причина за повече тръпка и по-малко гафове тази година. 

Още на следващата седмица прясно приключилият винарски конкурс ще влезе в графата "свършена работа" в поне няколко отчета.

Дали ще се сети някой да реагира, че тази форма и това съдържание на празника бързо се изчерпаха и една добра традиция е застрашена със сигурна анемия?!

На всички са понятни добрите намерения, които и тази общинска власт има към уникалните станимашки традиции. Това обаче не е достатъчно. Да  събереш артист гастрольор с редови фолк оркестър в двуетажен градски ресторант е добре познатата сватбарска форма спазвана и до днес. Горе-долу и развитието на празника носи същия сватбарски дух и толкова. Така е, щом с един подчертано етнографски празник се ангажират финансисти, агрономи и всякакви активисти (уважение към всички специалисти, иначе).

Кой и след какви дебати изготви концепцията на този празник? Защо никой не усети "издишащите" места в него, които спешно трябва да бъдат изчистени, заместени, променени? Защо не се провокираха разбиращите тази традиция местни хора с уникален свой поглед към конкурса?

Кой реши да раздели градския празник на елитен първи етаж, където масрафът задължително е общински и спонсорски, и простосмъртен втори, където виното и мезето се вадят от джоба на абичката, а допълнително поръчаното - от другия джоб на същата абичка? Някой да съзря в ситуацията нещо смущаващо?

Празникът затова е такъв, за да събира хората, за да пренася традицията напред във времето, а не да я окастрят инцидентни организатори. 

Пък и най-простото - добрият празник струва ум и пари. Защо подготовката му не се предостави на предварително спечелил творчески колектив, готов със защитена концепция за празника. Чиновниците не са виновни, че не разбират от празници. И са напълно невинни, когато ги карат да замятат престилка в ролята на градски сватбари. 

Асеновградчани най-вероятно си искат традициите. Защото дядовците винари си отиват, след тях трябва да дойде друг. Защото без вино Станимака ще пресъхне.

(снимка конкурс "Най-добро домашно вино" 2013 г.)

източник