Преди век Станимака е бил сред музикалните центрове на България - Ангел Кръстев

След Първата световна война Станимака се събужда от своята летаргия. Началото е поставено от семейство Попови - учители в местната гимназия. Това са родителите на известният музикант и диригент Сашо Попов. Със своя професионализъм и любов към музиката и театъра те открехват вратата към голямото изкуство за децата и местните граждани.

В края на 1921 година общината извършва ремонт на театралния салон при училище "Патриарх Евтимий", който местните любители на Мелпомена наричат "Станимашки народен театър".

На неговата сцена изграденият от Д. Попов ученически просветен кръжок изнася много представления. Редят се оперетката "Павел Иванович", след това Сънят на децата". За това представление органът на тютюнева кооперация в. "Крепост" пише следното: "Малките актьори старателно и грижливо изнесоха своята игра. А каква по-хубава храна за техните души, какво по добро възпитание за тях от музиката и леките детски валсове на госпожа Попова".

След "Сънят на децата" завесата на "Свободният театър" все по-често се вдига и на сцената се играят последователно: "След мен", "Хамашна Гильом", "Селима от Багдат", "Наталка Полтавка" и др.

Наред с изявите на учениците от гимназията свои концерти изнасят и музиканти от музикалното дружество "Филхармония", основано през декември 1921 година. Редовни концерти изнася основаният на 15 август 1923 година музикален оркестър при тютюнева кооперация "Асенова крепост" с диригент Асен Карастоянов.

Свой принос към музикалната дейност прави и основаното през 1926 година музикално дружество "Арфа" със струнния си състав и хор.

Местните любители на музиката могат да слушат на концерти произведения на най-известните български и световни композитори. Програмата на симфоничния оркестър при кооперация "Асенова крепост" включва класически и модерни музикални пиеси - Чайковски, Вагнер, Моцарт, Глинка, Бетховен, а от българските - Добри Христов, Панчо Владигеров, Емануил Манолов и др. Нещо повече, асеновградската публика има възможност първа да се наслади на музикалната продукция на композитора Асен Карастоянов. Тук за пръв път прозвучават първите забавни и танцови пиеси на Асен Карастоянов като "Ориенталска фантазия", "Фатме", "Еврейски танц", "Арабски танц", фокстрота "Зулейка", тангото "Вече е полунощ". За първи път тук звучат пиеси за симфоничен оркестър, като най-значими между тях са "Старобългарска песен", пиесите "Ориенталска серенада", Ориенталска танцова поема" и "Болеро" - смята асеновградската музиколожка Мария Червенлиева.

Потвърждение на казаното по-горе са и думите на министър-председателя на Белгия и председател на Втория интернационал Емил Вандервел, който посещава кооперацията през 1924 година, начело на делегация и има възможност да чуе кооперативния оркестър. Ръководството на кооперацията дава обяд на делегацията в казиното, който преминава под звуците на симфоничния оркестър. Изненадан от видяното, още повече от чутото, белгийският министър-председател прекъсва обяда си, изправя се, приближава се до оркестъра и поздравява диригента Асен Карастоянов, след което се обръща към директора на кооперацията Стефан Иванов с думите: "От хубавите неща, които видях тук, оркестърът е най-хубавата перла от всичко, направено в кооперацията".

Високото професионално ниво на оркестъра бързо е забелязано от музикалната критика. Известният музикален критик А. П. Берсенев пише в сп. "Музикален преглед", к. 11-12 от 1926 година: "Когато се намерих в градината на кооперацията, през една тиха топла вечер и видях пред себе си новия павилион, върху естрадата, на който свиреше оркестърът, аз, право да си кажа, не можах веднага да свикна с мисълта, че се намирам в нашата бедна, скромна България". 

снимката е илюстративна