През 1965 година Златю Бояджиев рисува картина, която озаглавява "Асеновградски варници". На нея той изобразява състоянието, в което преди повече от половин век се е намирало това крайградско място. За много от жителите на Асеновград варниците са били работно място, за други са били източник на строителни материали и ресурс.
Великият български художник пребивава със съпругата си Цветана Иванова в Станимака/Асеновград през първата половина на 30-те години на миналия век. Тук се раждат и децата им Георги и Радка. Той черпи вдъхновение от града, като в последствие рисува много платна с пейзажи от града и Родопите, част от втория му творчески период (началото на втората половина на миналия век до неговата смърт).
Картината "Асеновградски варници" краси стените на Народния театър "Иван Вазов" в София и това трябва да ни прави горди. Нашият град и красивите му околности са били вдъхновение за един от най-великите ни художници.
