Свещеници в храм "Св. Димитър" - Христо хаджи Манчев - Ангел Кръстев

Историографите и местните летописци са го оставили извън своето внимание. Това е сериозен пропуск, да не се знае нищо за живота на първия свещеник в първата българска църква "Св. Димитър" отец Христо хаджи Манчев. Знае се, че е родом от Сопот, един от духовните центрове през Възраждането. Фактът, че към фамилното име е добавено "хаджи", че знак, че произлиза от семейство с добри материални възможности. Колко са хората през онези времена, които са имали възможност да посетят "Божия гроб".

Следвайки логиката, се приема, че след получаване на добро образование в родното си място, продължава образованието си в Пловдив. Дали е учил в османската столица, не ни е известно, но през 1858 г. е ръкоположен за свещеник. Няколко години по-късно със съдействието на представители на пловдивската българска община, начело с председателят и Дамаскин Рилец и Йоаким Груев, е изпратен в Станимашко.

Има предание, че отец Христо е служил в с. Избеглии, след което идва да служи в църквата "Св. Димитър". Той пристига в Станимака още по време на строежа на храма, през пролетта и лятото на 1866 г.

В дописка на излизащия в Цариград в. "Время", бр. 11 от 1866 г., е описано освещаването на черквата "Св. Димитър" на 28 август същата година. В статиите се съобщава, че "по призивът на българското духовенство от четирите страни на епархията се събра безброен народ" и още, че "сега двама свещеници служат всекидневно в църквата в Станимака по матерний ни язик".

Няма спор, че единият от свещениците е Христо хаджи Манчев, другият остава неизвествен. Моето твърдо мнение, че налаганият за такъв отец Геоги Хрисологов, не е свещенодействал в храма в този ранен период. Проучвайки документи в архивите, установихме, че свещеник с подобно име свещенодейства в Станимака, но годината е 1871-ва, а малкото му име е Димитър, а не Георги.

С изграждането на храм "Св. Димитър" и откриването на училище към него в района се оформя един център на българщината. Главна, решаваща роля играе отец Христо хаджи Манчев. Наред с църковно-просветни задачи църквата се превръща в място за общуване, решаване на обществени, социално и съдебни проблеми. Българите от "Нохто" махала все повече се приобщават към проблемите на българизацията на гръкоманското селище, все повече българи се връщат към българския си корен. Засилва се недоволството от поробителя, от фенерската Цариградска патриаршия, правят се опити за възвръщане на църквите и училищата към българската община.

Отец Христо хаджи Манчев поддържа тесни връзки и търси съвети от пловдивските първенци, както и от братството в манастирите "Св. Петка" и "Св. Неделя". Отец Христо служи в храм "Св. Димитър" в най-трудните и тежки години на робството, в най-изявеното противоборство с местните гръкомани през втората половина на XIX век. Неговата възрожденска страст, ролята му на будител, спомагат района да се превърне в огнище и на недоволство към поробителя. В района на черквата през април 1876 г. се основава Тайният революционен комитет от Отон Иванов, а един от членовете му е зетят на отец Христо, отец Матей Тодоров. Той с кръст и евангелие заклева участниците в комитета. По време на въстанието отец Матей Тодоров е разкарван по занданите в Пловдив. Същият по-късно е избран за първи български свещеник в храм "Св. Атанас", което става и със съдействието на отец Христо хаджи Манчев.

Отец Христо хаджи Манчев и съпругата му Пенка имат три дъщери и един син. От д-р Атанас Калинов научих, че две от дъщерите им са в основата на два от големите рода в града. Най-голямата - Нона - се омъжва за Васил Спилков. Втората им дъщеря - Мария - за отец Матей Тодоров и поставя началото на Попматеевия род. Третата дъщеря се омъжва за Нечо Петров от Карлово. За сина Стефан липсват сведения.

Трудно е на този етап да се посочат още сведения за отец Христо хаджи Манчев, този будител, чиито глас е звучал на български в първата българска църква" Св. Димитър", учил е хората на вяра, но и на родолюбие и на обич към родината. Насърчавал ги е на непокорство към поробителите и особено към местните гръкомани и фанариоти. Неговите потомци участват в по-късно в борбата за отвоюване на храмовете и училищата от гръкоманите и преминаването им към действителните им собственици. Някои от тях са видни общественици, участници в политическия и културния живот на града.

Това е оставил в наследство сопотчанинът отец Христо хаджи Манчев. Последните дни от живота си боледува и спира да служи в храма. Отива си от този свят през 1889 г., достойно изпълнил своя дълг към енориаши, църква и Бог. 

(снимка храм Св. Димитър 1952 г.)

ПРЕДСТАВЕНА ПУБЛИКАЦИЯ