Когато се говори за църквата в Бачково не бива да се подминава дейността на втория син на поп Константин - Христо Попов. Роден е на 23.12.1868 г. в Югово. Бива учител, писар в кметството в Бачково, кмет, писар в манастира, пръв български секретар-ковчежник от 1895 до 1906 г. на манастира, председател на енориалния съвет към "Св. Атанасий", общественик, пръв помощник на баща си в църковните дела и собственик на първата построена воденица край селото. Като ковчежник започва да издирва манастирските имоти край Асеновград.
Манастирът е поощрявал ходенето до Божи гроб и след завръщането е раздавал имоти на новите хаджии. И от арендатори те постепенно ставали техни собственици. Всички тези имоти били записани на гръцки език в един тефтер в метоха в Асеновград. Христо Попов го открил, но не го прибрал.
Когато отишъл следващия път в метоха, тефтера вече го нямало. Имало забравен, незалостен прозорец и заинтересован човек с взлом проникнал оттам. (Впоследствие част от тези имоти били продадени на изселващите се гърци през 1924 г. по спогодбата Молотов - Кафандарис.) Започнали да го преследват станимашките лангери (гръкомани) за физическа разправа.
Особено фанатизирани били младежите от 20 до 30-годишна възраст. Имало немалко случаи да набиват селяни, дошли от околните села, дошли да продадат житото си на пазара, както и ученици и учители от околията. Понякога улиците се превръщали в бойно поле между гръцки и български ученици. Тогава Хр. Попов намерил в дома си (бил си построил собствена къща до реката в Бачково) подхвърлено писмо. То било без подател и написано с кръв на български. Заканвали му се, че ако не престане да дири имотите, ще бъде убит, а гробът му вече е изкопан на Луковица (посочили му къде), да отиде да си го види. Въпреки това Хр. Попов не престанал с тази народополезна дейност, даже предвождал бачковлии при превземането на манастира в крайните дни на април 1894 г. Толкова се бил увлякъл, че съпругата му се оплакала на батко му Атанас и последният му написал писмо да гледа повече семейството си.
В-к "Родопско ехо" от 16.03.1925 г. съобщава, че по инициатива на учителя Хр. Попов, секретар-бирника Томов, господата П. Кенанов, К. Тошев и др. е открито читалището "Просвета" от началото на годината в Бачково. А благотворителната дейност към църквата продължила, докато баща му бил свещеник в нея. Затова в края на живота си има пълно право да напише, че има заслуги към българското училище и българската църква (Архив "Св. Попов"). Както и към българската наука с мемориалите си за Бачковския манастир, които предава през 1927 година на БАН (Изчезнали в последствие от архивата на академията).
През 1933 г. се пенсионира. Умира на 02.09.1957 г. в Бачково.
(снимка братя Попови. Седнали (от ляво на дясно) - Атанас и Христо, прави - Аександър и Димитър)
-----------------
ВАШАТА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТА
 - общественик от село Бачково - Венцислав Попов){kind=link}