В една от последните групи от града, които тръгнали организирано на хаджилък, били и Димитър Г. Кинов и съпругата му Катина. Това се случило през 1936 г. След тази година международните отношения се обтегнали. Палестина станала английски протекторат и през Втората световна война, посещения за хаджилък от града ни на практика не е имало. След това започнали Израелско-арабските войни и имало само единични туристически посещения, някои от тях били със самолетни полети. Затова започнало да се приема, че Божи гроб от място за поклонение се превърнал в туристическа атракция.
Хаджиите в Станимака са били една доста внушителна група, на която споменаваме само имената. Зад всяко едно име и фамилия се крие отделна съдба, която понякога е диктувала живота в града, но до каква степен е спомогнало за развитието му, ние не знаем.
Това може да стане само тогава, когато наследниците на хаджиите родово изучават своите родове. Много страшно е, когато се къса родовата нишка. Тогава родът губи велики ценности, човек се обезличава. Да не загубим и малкото, което е останало от корените ни. Родината се обича не защото е велика, а защото е наша.
(снимката е илюстративна - източник)
-----------------
ВАШАТА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТА
