Античното селище, което се е намирало на територията на съвременния град, все още е слабо проучено. В периода 1969-1972 година, при разкопаването на улици в града за канализационни мрежи, бяха направени няколко случайни открития, които хвърлиха известна светлина върху неговата история.
Случайните находки и особени тези, чиито местонахождение е неизвестно, не позволяваха досега да се уточнят границите на античния град.
Известна светлина хвърли разкопаната през 1956 г. тракийска могила в местността "Керемидарницата". Тя се намира северозападно от ж.п. гарата, с богат погребален инвентар: Тракийска колесница, бронзови и стъклени съдове, оръжие. Датирането на материалите от края на I век и началото на II век от н. е. ни дава основание да смятаме, че в този период тук е съществувало тракийско селище. Това предположение се потвърди по-късно с откриването на част от сграда, изградена от големи каменни блокове, свързани с железни скоби от същата епоха.
В различните райони на днешния град са били откривани и се откриват тухли, керемиди, архитектурни детайли, които подсказват, че на територията на Асеновград е съществувало значително антично селище. Последното е засвидетелствано и от епиграфски паметници.
През 1969 г. при изкопа на канал на ул "В. Търново" до ж.п. гарата строителите попаднали на гроб. При направените наблюдения се установи, че гробът е изграден направо в земята, оформен с 4 големи тегули (керемиди), по две от дългата страна, срещащи се под остър ъгъл. Ориентиран е север-юг. Погребален инвентар не се намери. Гробни съоръжения от този вид са непознати в Тракия и Мизия до завладяването им от римляните. Те се срещат едва от края на I век и началото на II век от н.е. и то в градските некрополи, а по-късно и в могилите. Най-масово тези гробове са разпространени в III век.
При разкопаването на ул "Добруджа", пак в същия квартал, на 100 м южно от улица "Велико Търново", на дълбочина 1.80-1.90 м бяха открити многобройни фрагменти от керамика: местна, тракийска и вносна, която се датира от VI до III в пр н. е.
През пролетта на 1972 год. пак при изкопа на канал на улица "Клокотница", на около 150 м. на юг от улица "Добруджа", беше открит гроб. Около разпръснатите кости не е имало погребални съоръжения. До скелета са били намерени голяма глинена кана, местно производство, и малка чернофирнисова чашка, внесена от Гърция. Съдовете се отнасят към IV-III в пр. н. е.
Сумирайки старите с новоизвестните данни, бихме могли да направим следните изводи: Тракийското селище, което през бронзовата епоха се е намирало навътре в планината, по-късно слиза в равнината, където условията за живот са били по-благоприятни. Това става около VI в пр. н. е. Потвърждава се от единичните находки в квартала югозападно от гарата, а също и от по рано-известните: въоръжение на тракийски войн, монети и др. Въз основа на археологическите материали бихме могли да очертаем границите на селището. На изток то е достигало бреговете на Чая, чието корито е минавало под булевард "Ал. Стамболийски", на запад до планината, на север до ж. п. гарата, улица "В. Търново", а на юг вероятно е стигало до първите склонове на Родопите. В тези граници се е намирал и некрополът му. Известно е, че съществувало още едно антично селище на десния бряг на реката, около "Баделема".
По-късно, около I век от н. е., градът се е разраснал и слязъл още по на север. Това е засвидетелствано от сградите на ул "Илия Михайлов" и некропола в местността "Керемидарницата".
В тези си граници античното селище е съществувало до средата на III в, когато готите опустушили и опожарили Пловдив и неговите околности. Вероятно тогава селището се е изместило по на юг, навътре в планината
(снимка - откритата през 1956 г. Тракийска колесница. В момента се намира в Историческия музей)
-----------------
ВАШАТА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТА
