Месни заговезни в Станимака - Ганка Маринова












Сирни Заговезни е непостоянен празник в календара и се определя всяка година съобразно Великден. Пада се осем седмици преди него. В събота преди Месопустната неделя е първата голяма Задушница за годината, т. нар. пролетна или "халвяна". Този ден е посветен на мъртвите. Затова, според местните вярвания, не бива да се пипа пръст, защото е грях.  

На гроба на починалите близки се ходи ден-два преди празника, за да се направи почистване и да се спази това изискване. На самият ден на гробищата се носят от първите пролетни цветя. За раздаване се приготвя варено жито, пита или малки хлебчета и халва, от там и името "халвяна задушница". Тази халва се носи най-напред на гроба на починалите прадеди, а следващата неделя тя присъства на трапезата в дома, когато всички близки си искат прошка. С нейното раздаване на гроба се иска прошка най-напред от мъртвите които са покровители в отвъдния свят на своите живи роднини. Така се осъществява връзката на видимия с отвъдния свят. 

На Месни заговезни, в неделя, се яде за последен път месо и на следващия ден се заговява от него, от храната по-нататък се изключва вече неговата употреба. Останалото от месната храна в понеделник някога са раздавали на бездомните, които са минавали по къщите, защото знаели, че идват постите и сега е моментът да се облажат за последен път. През цялата следваща седмица може да се ядат млечни храни - сирене, мляко, яйца, затова и тя се нарича Сирна неделя. Отпадането на месото от трапезата е един подготвителен етап за дългите дни на Великите пости. По този начин започва постепенното физическо очистване на човека, което в следващите дни се засилва още повече. 

През седмицата след Месни заговезни настроението на гражданите в някогашната Станимака е приповдигнато, въпреки забраната по отношение на храната, чрез която се напомня за приближаването на поста. Идва карнавалната седмица. Гражданите се маскират по най-различен начин и обикалят от къща на къща по роднини и познати да си правят майтапи и джумбиши. 

Хората се маскират най-често с дрехи, които отдавна са излезли от мода. Жените се обличат в мъжки дрехи, а мъжете в женски. Персонажите в тези весели карнавали са най-различни. Карнавалът и нощните посещения са били удобен случай за ергените да надникнат в домовете на своите изгори, защото навремето контактите между младите не са били така свободни, както в днешно време. 

ПРЕДСТАВЕНА ПУБЛИКАЦИЯ