Любен Гройс в Асеновградския театър - Кирил Светлов

През 1961/62 г. Асеновградският театър е филиал на Пловдивския с директор Е. Кюстибеков. В репертоара за сезона е приета пиесата "Вампир" на Антон Страшимиров. За постановчик на пиесата е поканен 27-годишния режисьор Любен Гройс.

Младият режисьор идва в Асеновград с огромно желание, без предубеждение, че това е малък театър. Още в самото разпределение на ролите, той е решил успеха на пиесата. За ролята на Малама Хаджийката е поканена известната пловдивска актриса Веса Кортенска. Останалите роли са разпределени така: Вела - М. Кюстибекова, кмета Марко - А. Бояджиев , Марковица - М. Дишлиева, Желю - В. Червенков, Динко - Ем. Кюстибеков. За младежките сцени в първо действие и за помена в последното участваха всички от творческия състав на театъра. 

Младият режисьор залата на психологическата пъргавина и податливост и така печели целия творчески колектив като съюзник за реализирането на режисьорския му замисъл. Вълнението, обхванало всички участници в спектакъла, стига своя връх по време на клетвата между Вела и Желю във финала на първо действие. Това взривява салона и одобрителните аплодисменти не закъсняват. Асеновградските любители на театъра за пръв път с учудване виждат как за съвсем кратко време действието се пренася в кръчмата , благодарение на кръга на новата сцена. След ноео завъртане - друго действие. 

Публиката не само разбира намеренията на режисьора , но възнаграждава изпълнителите с нескончаеми аплодисменти в израз на благодарност. Тала младият режисьор Любен Гройс връща на театъра една забравена творба и доказва, че когато режисьорското мислене е в съзвучие с авторството, то е в състояние да предаде на творбата и стойност и величие, приемливи за поколенията. На асеновграската сцена се ражда едно незабравимо театрално събитие.