По-възрастните жители на селата около манастира "Св. Георги" край Белащица още си спомнят празнуваният на патронния празник 6-ти май. На тържествената служба в прослава на Св. Георги Победоносец пристигат гости от близо и далеч, а манастирът им раздава курбан, като по поляните край него се устройват народни трапези, пристига духова музика и военни от Пловдивския гарнизон. След манифестацията в града през целия следобед има свирни, хора, много зрители и купувачи на временно направените сергии.
Последен от тази генерация, отишла си безвъзвратно след Втората световна война, е игуменът Паисий - една загадъчна и колоритна личност, един прилежен църковен служител и същевременно човек с буен и весел нрав. И може би единственият български игумен, който умира сравнително млад, до последните дни на живота си язди кон и наред с кръста носи на гърба си и карабина, с която може добре да борави и не се страхува да я използва, особено когато обикаля наглеждайки големите манастирските имоти.
Игумен Паисий (Петър Николов Кишкилов) е роден на 25.04.1888 в Чаушево (дн. Добростан), в семейството на земеделци. Началното си образование завършва в родното си село, след което учи в Асеновград. Поради липса на средства прекъсва учението си и се занимава със земеделие и лозарство до 22-годишна възраст, когато постъпва в казармата в 31-ви (постарото броене) набор.
В края на редовната военна служба е мобилизиран в Балканската война и се уволнява от 21-ви пехотен тракийски полк. Решава да се задоми, но това не му се отдава, понеже родителите на годеницата му отказват брак. Обиден, Петър Кишкилов напуска селото си и отива послушник в манастира "Св. Николай" край Пазарджик, където на 06.12.1914 г. преждевременно е подстриган за монах при игумена йеромонах Кирил. Избухва Европейската война и той отново е мобилизиран към военната свещеническа служба.
В края на 1917 г. се завръща в манастира "Св. Николай" и изпълнява службата клисар и гостоприемчик до 1920 г. Отива за няколко години в Бачковския манастир, след което е изпращан в различни манастири из България, между които Черепишкия и Карлуковския манастир, манастира "Св. Арахангел" край град Трън и др. Завръща се в Южна България в манастира "Св Петка Мулдавска". През 1936 г. идва повторно в Бачковския манастир и след кратко време е изпратен за пчелар в манастирското стопанство край село Болярци, Асеновградско.
През лятото на 1937 г. е избран за игумен на Белащенския манастир, където трайно се установява. Заздравява стопанството на манастира и се стреми да разпространява вероучение сред децата и младежите, засегнати от католическата и протестантска пропаганда, особено в големите градове. Затова посещава и учебните часове по този предмет в училище "П. П. Славейков" в Белащица".
През 1945 г. той с тревога дочува, че вероучението като предмет ще бъде изхвърлено от учебната програма. Решава с една част от личните си средства (ок. 100 000 тогавашен курс) да издържа учител по предмета през 1945-46 г., но не му е позволено. От недостатъчна предпазливост заболява от двойна бронхопневмония, която бързо се развива.
Умира в края на март 1946 г. Като манастирско лице го погребват в двора до олтара на манастирската църква, като след време на мястото е издигнат малък паметник.
-----------------
ВАШАТА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТА
 - игумен на Белащенския манастир - Венцислав Попов){kind=link}