Роден през 1825 година в село Панагия, остров Тасос. Едва 17 годишен, той и още двама негови другари Захмен Кольо и Петко Тилев напуснали родното си място и дошли в България. Георги се установил в село Югово, където учителствувал десетина години.
В Югово се оженил за дъщерята на свещеника поп Христо - Мария. Кумува им Шина Апостолова.
През 1852 година е ръкоположен за свещеник. През 1863 година идва в Асеновград като първи български свещеник на църквата "Св. Димитър", преди и след съграждането през 1866 година, където служил до края на живота си.
Той провеждал църковните литургии на български език. Ходел по домовете да извършва кръщенки, венчавки, да освещава нови къщи и търговски сгради на български език. Активен деец на националното пробуждане. Един от ратниците и по църковния въпрос. Като разпален родолюбец и сподвижник на революционерите Скарлатос и Отон Иванов, по искане на гръцкото духовенство през 1876 година е арестуван от турските власти и изпратен в Пловдивския затвор.
След двегодишен престой, той излиза с разклатено здраве - тежко болен, умира на 19. 02 1878г. само две седмици преди Освобождението от турско робство, на което посвещава целия си съзнателен живот.
Поп Георги имал 6 деца, 4 сина - Костадин, Алекси, Анастас и Иван и 2 дъщери - Елена и София, на които дал добро образование и възпитание за времето в което живеел".
С помощта на Мина Христемова - специалист в градския исторически музей, Илия Попов - правнук на свещеник Георги открива портрета му в архива на Пловдивската библиотека, който бива реставриран, благодарение на архиерейското наместничество в града ни благодарение на г-н Колевски.