Свещеник Никола, музейна сбирка и щампи в храм "Успение Богородично"

Около 1914 -1915 година служещия дотогава тук гръцки свещеник заминал за Гърция заедно със семейството си. С писмо в Митрополията бил извикан отец Никола Константинов от село Поибрене, Панагюрска околия, който е трябвало да отключи храма, да направи опис на имуществото, да влезе и да започне да служи.

Отец Никола е бил по желание свещеник в новопокръстените българо-мохамедански села след Балканската и Междусъюзническата война, които остават в границите на България. Той и известният в региона свещеник Ной Ангелов имали еднакви идеи и възгледи и не било трудно да се сближат. И така решили да си помагат за бъдещите начинания. Отец Никола започнал да служи и богомолците от енорията започнали да се връщат в енорийския си храм.

Много щампи от Хилендарският манастир, които са намерени в скривалището на храма под камбанарията, говорят, че храмът "Св. Богородица" в Станимака е бил във връзка с Хилендарския манастир. Щампата от 1779 година е работена от монаха Арсений и има надпис:" Изображение свещената, царска славяно-българска лавра Хилендар именувана в Св. Атон с храма Въведение Богородично чудотворната икона и образите на светиите, които се намират в храма и манастира, отпечата се с труда и настояването на всечестния на тоя манастир монах и съборен старец господин Атанасий Обранович, Благородни Г:, Стефан Рожа немеш и жител Егарски и Г. Врета Иоанович Москополит, със свои средства и Типоиздаване в тоя манастир за свои и на тия вечна памет 1779 ".

Друга щампа има от 1812 година с изображение на всички светогорски манастири. За тая щампа проф. Мюлер от гр. Лайпциг се произнася, че е шедьовър на граф. изкуство. Работена е с органични бои от растения.

Трета щампа е от 1867 година с образите на светите братя Кирил и Методий, на която има надпис:" 1867. Кирил и брат му Методий, първите просветители и издатели на славянските букви. Празнуват се на единадесетаго мая. Продават се в полза на общожителния Хилендарски манастир, в св. гора с приложението и иждивението на проигумена Антима Хилендареца родом от В. Търново ".Щампите, са били донесени тук от Хилендарските таксидиоти (монаси които са пътували из България и са събирали подаяния за съответния манастир). Те са идвали в Станимака, за да записват поклонници за светогорските манастири и са отсядали в единствената тогава в града българска църква със славно минало.

От Рилската св. обител има пет щампи от 1886 година. Те са носени от таксидиоти на манастира. Почитта на вярващите от града и енорията и до днес не е секнало към тази българска светиня. Всяка година на Очевден и когато се празнува паметта на Св. Иван Рилски - 19 октомври големи групи поклонници достигащи до 100 човека се отправяли за тази света обител - твърдина на българското съзнание.

М узейната сбирка при храма е друго забележително явление. Тук са съхранени старинните икони: тази от 1747 година с надпис: " Деисис ту дежу ту теу Георги " - предполага се че е донесена от възстановителя на храма, "Възкресение Христово" с всички сцени около събитието, тази с размери на "Възкресение Христово 150/100 см при кръстния вход (носена около храма литийно), "Св. събор на Архангелите" - 1834 г., "Св. Троица", "Св. Николай, Варвара и Сава", "Св. Трифон" и редкия иконографски образ на "Св. Антипа Пергамски" от 1823 година и много други щампи, св. антиминси - 2 бр., единият от които от 1689 година, а другият от 1765 година от Ватопедският манастир (вероятно това е донесеният от Георги Димов и Димо Георгиев св. антиминс от Атон).

В музейната сбирка могат да се видят също така и няколко сребърни рапиди, много старопечатни книгии още много други културни ценности от значение за народа и нацията ни.