Спрете се в началото на пешеходния мост откъм западната му страна. Обърнете се към градинката и си представете, че това е плавателен басейн.
Трудно е да се приеме подобна картина, но това е било именно плавателен басейн.
В местните вестници се срещат кратки съобщения за него, но най-реална представа за него се добива от разказа на Никола Македонски. Неговият баща Коста е обслужвал басейна, като е продавал билетите за ползване на лодките и къпането в него.
На 19 май 1934 година в страната военните извършват преврат и образуват правителство, начело с Кимон Георгиев. За кмет на Асеновград е назначен запасният офицер Христо Драголов. За втори път той става кмет на града. Поставя си много задачи за решаване, една от които да направи Асеновград по-красив и привлекателен.
Правителството на Кимон Георгиев изгражда в редица градове морски клубове. Именно чрез него започва да се изгражда плавателен басейн между пешеходния мост, който е наименуван "19 май", реката, ул "6-ти септември" и средния мост. Работата по басейна започва през пролетта на 1935 година. От всички страни са издигнати зидове. Откъм ул "6-ти септември" е изградена платформа с малка трибуна. Откъм средния мост, на стената на канала, е монтиран фар. Целият басейн е ограден с електрическо осветление, в жълто, синьо и червено. Истинска феерия. Закупени са няколко лодки, които се използват от гражданите. На 21 юли басейнът е готов и става неговото откриване, което преминава при голяма тържественост. Присъстват лично областният директор П. Иванов, полковник Каров, околийския управител В. Георгиев и кметът Христо Драголов, много чиновници и представители на учреждения и обществени организации. В деня на откриването са проведени състезания по плуване и каране на лодки. Включват и конкурс коя жена първа ще се окъпе по бански костюм.
Подобно нещо дотогава в Асеновград не е ставало. Първите жени, които се осмеляват да участват, са съпругата на околийския ветеринарен лекар д-р Божанов, съпругата на капелмайстора на военната музика при военното поделение и още една жена. Две от жените са от други селища, а не от града.
Водата за басейна се взема от реката. Малко по-нагоре от пешеходното мостче, тя се хваща от бент и по канал се отвежда в басейна. Оттичащата се вода от басейна минава надолу по канал и се използва за мелницата на Кьор Колю, както и за други цели.
В северната си част басейнът достига около три метра и постепенно намалява нагоре. На пристана има и трамплин за скачане от по-добрите плувци.
В деня на откриването с провеждат и състезания с лодки. В тях се включват и състезатели от Пловдивския клон на Морския клуб.
(снимка - Асеновградския плавателен басейн - 1935 г.)
