Сведения за село Тополово от чуждестранни учени - д-р Иван Василев

Ценен принос в изучаването на историята на село Тополово имат и чуждестранни учени, посетили нашия край. Сред тях са:

- Огюст Викенел - френски учен и пътешественик, обикалял Родопите и Тракия през 1847 г.

През 1855 г. в Париж започват да излизат съчиненията му "Пътуване в Европейска Турция. Физическо и геологическо описание на Тракия". Маршрутите на неговото пътешествие показват, че Викенел е преминал през нашите села.

Ето откъси от неговите бележки: "От Сюджик (Върбина) до Филибе (Пловдив). Селищата по маршрута са: Тахтали (Тополово); Арнаут кьой (Долнослав); Ени махала (Стоево); Червен кьой (Червен); вляво изглед от манастира "Агно Петро".

Интерес за нас представлява част от доклада на Викенел до главния директор на тютюна в Париж, в който той прави наблюдение за изкупуване на тютюна в Североизточните Родопи от фирмата "Бадети".

- Георги Цукалис - британски консулски агент, първият дипломат в Пловдив. Той прави специално проучване, предназначено за ориентация на английските фирми в търговските възможности в Пловдивския край. Подготвената от него брошура е отпечатана през 1851 г. във Виена под заглавие "Историко-географско описание на района на Пловдив". Това е един от ценните източници на сведения за историята на града и района през годините на Възраждането. В него четем: "На 7 часа (ходене пеша) източно от Пловдив край Родопите е разположена стара византийска епископия, днес село Тополово".

- Карел Шкорпил - по народност чех, един от основоположниците на българската археология. От 1881 г. работи в България като учител, краевед и археолог. Той е обходил Тракия и Родопите и проучил археологическите им находки. В съставеният дълъг списък на крепости, кули, манастири и др. под N 110 четем: "До село Тополово в местността "Свети Никола" (сегашния гробищен парк в Голямо Тополово) има дири от стара сграда (крепост)." Това е крепостта Калето. За нея се споменава и във вестник "България", бр. 18 от 1915 г. Тя е издигната като крепостна врата на историческия Тополовски проход.