Наскоро след Освобождението Мулдава се сдобива с училище - к.ф.н. Димитър Атанасов

Историята на Мулдава не е богато документирана. Затова всеки извор, хвърлящ светлина върху миналото на това селище, е ценен и спомага за отварянето на една страница в дългата му история.

Предлагаме една дописка до излизащия в Пловдив вестник "Марица" от 21 юни 1882 година.

Кой е нейният автор - не знаем. Но с основание може да твърдим, че това е бил учителят, който по това време е обучавал мулдавските ученици.

Казва се Н. П. Докторов, който не е бил мулдавлия, след като в училището е имало определена стая за негово жилище.

Дописката е от м. юни, т.е. от края на учебната година, което ни навежда на мисълта, че училището е открито непосредствено след Освобождението.

Данни за форми на образование преди Руско-турската война от 1877/78 година в Мулдава липсват. Паметта на най-възрастните мулдавци пази спомена на техните дядовци, че някои са ходили на училище в манастира "Св. Петка". Сградата, която описва автора на кореспонденцията, е служила доста години за училище. Иначе тя е била жилищна сграда, еднокатна къща, като всички останали в селото по това време. Сградата, специално предназначена за образователни нужди, се построява чак през 1928 година. В документа се говори и за читалище. Но тъй като читалището като организация е създадено през 1937 година, можем да предполагаме, че става дума за библиотека, книги, които са се ползвали преди всичко от учениците. И третият момент, който представлява интерес, е несъгласието, което е владеело селото. Възрастните хора си спомнят, че това наистина отговаря на истината. Макар и малко селище, в Мулдава никога не е владеело единомислието. Предлагаме пълния текст на дописката, като запазваме оригиналния правопис.

 Молдава 21 юни 1882 г.

Училището ни е устроено до реката, по край която има високи дървета" тукъ деня и нощя се чува прекрасното чуроликане на славеи. То се състои от 3 стаи: 1-во преподавателска стая: 2-ро читалище и 3-то жилище на учителя. В училището но следват до 30 ученика, разделени на 4-ри отделения, под надзорът на един учител. Главната болка, която владее селото е "несъгласието", народът е разделен на две партии, които постоянно се гонят и мразят помежду си.

Н. П. Докторов"