Според попълнен стандартен формуляр от кмета на селото, загиналите са 10 души. Данни за някои от тях се откриха и в други документи от Държавния Военно-исторически архив във Велико Търново.
За разлика от списъците на другите населени места от тогавашната Станимашка околия, не се откриха големи разлики с т. нар. "кметски" списък. Към момента на мобилизацията четирима от тях са родени в селото.
- Андон Г. Павлов (+1915 г)
- Иван Спасов Ангелов (+1916 г)
- Костадин Начев Трачев (+1916 г)
- Костадин Г. Павлов (+1916 г).
Родом от село Червен
Георги Иванов Стоянов (+1915 г)
Васил Ангелов (+1913 г)
Родом от село Козаново
Георги Хр. Георгиев (+1913 г)
Родом от село Арапово (днес Златовръх)
Калофер Димитров Тянев (+ неизв.)
Родом от село Горно Арбанаси (днес Горнослав)
Иван Запрянов Стоянов (+1916 г).
В друг документ се откри името на загиналия на 11 юли 1913 г. Иван Д. Мирчев, който е родом от с. Стоево. Така броят на загиналите стоевци, за които има сигурни доказателства от прегледаните досега данни, е единайсет души.
През 19140 г. началникът на щаба на войската ген.-лейтенант Петков, утвърждава устава на Комитета за въздигане паметник за загиналите през войните от с. Стоево, Асеновградско. По съдържание уставът е идентичен с тези от другите села. Идеята на комитета е била да се издигне (според средствата) паметник или да се постави паметна плоча с имената на загиналите през войните на подходящо място. За такива места в устава се посочват църквата, училището или читалището. Отбелязан е и начинът за провеждане на конкурс за художествен проект, разплащане, ситуационна скица и др.
След откриването на паметника или плочата с имената на загиналите през войните от 1885 г., 1912-1913 г. и 1915-1918 г., комитетът се саморазпуска.
За съжаление това добро начинание остава нереализирано.
(снимка - Българската армия през 1912 г. - източник)