Писането на анонимки е било не само начин да се скрие самоличността, но в повечето случаи да се изрази завист, злоба, начин да се отмъсти. Изглежда, че с анонимното писмо, изпратено до пристава на града през лятото на 1912 г., писачът е искал да изрази завистта си към горския стражар Запрян Щерев. Последният е бил обвинен, че се разпорежда с охраняваната от него държавна гора в местността "Побит камък" като с бащиния. И тъй като писарят и лесничеят били адаши на горския стражар, не го издавали на властите.
Хитро решил да действа приставът на града. Повикал горския Лазар Колев за да каже истината за своя колега. И той я казал.
Много хора завиждали на горския стражар Щерев за връзката му с хубавата вдовица Калинка., която имала четири дечица. Ходила тя в гората, за да събира паднала маса - зер тия деца искат топлинка през зимата.
Но не щеш ли, един ден, досущ като в приказките, горският стражар забелязал това - от неговия поглед нищо не убягвало. Насочил пушката срещу нещастната женица и извикал: "Стой! Имаш ли квитанция за дървата?" "Каква квитанция?" - попитала на свой ред вдовичката."Ами, такава квитанция, че имаш право да събираш дърва" - заобяснявал пазителят на държавната гора.
Нарушителката помислила, помислила, понамръщила се, после се усмихнала - явно осенила я хитра мисъл. Че като се изпружила, като вдигнала полата си до кръста (сиромашката била без гащи), па извикала победоносно: "Е това е квитанцията. Друга нямам. Ако ти харесва - вземай!" И нещата получили своя естествен завършек: хем мъж за зажаднялата вдовица, хем дърва за децата, хем неочаквана разтуха за душата на самотния горски.
Ха иди че не пиши анонимни писма после!
(снимката е илюстративна)
