Бубарството като един от основните поминъци в Станимака от края на XIX и началото на XX в

Фабрика "Свила" е открита през 1982 г. В нея работят около 120 до 180 работнички и се преработва част от произведените в града и района пашкули от буби. Ако през периода 1894 до 1904 г. са получавани по 100 000 кг. пашкули, то през 1905 г. само за града те са 150 000 кг., а за околията 300 000 кг. Ето защо с гордост местния вестник "Дружба" нарича Станимака най-важният копринарски център в страната и смело може да се нарече "Българската Бурса", а в друг брой на същия вестник градът се нарича "прочут пазарен център на буби и коприна и тържище".

На тържището, което се е намирало в района на днешната банка "Булбанк" (там е ставал и ежегодния панаир), през месеците юни и юли са идвали търговци от различните краища на страната и редица страни в Европа.

Наред с това Станимака става един от големите производители на бубено семе. Ако в края на XIX и началото на XX в. бубеното семе е получавано от чужбина, главно от известните търговски къщи в град Бурса, както и на братя Паскалидис, Б. Ексендерман и Ат. Демиджиан, то през 1906 г. в Станимака са добити повече от 10 000 унции бубено семе от чистата бяла Багдатска раса. В местният Държавен разсадник се отглеждат черничеви дървета.

Изненадва с прекалено амбициозна цифра написаното във вестник "Дружба" от 25 февруари 1906 г., че "благодарение на любовта, опита и традициите нашата околия в един период от 20 години можа да създаде и култивира повече от 5 млн. черничеви дървета".

Част от произведената в града и района бубена реколта се преработва в фабрика "Свила". Сред известните лица, свързани с бубарството и копринарството са: Хануш Музбатиян, Вълко Шопов, Янко Боев, Манол Божан, Атанас Джамбаз, Перикли Емануилев, Апостол Рупец, Яни Проесту, Георги Табаки, Васил Семкоолу, Костаки Хаджиниколау, Ставри Табаки, Ставри Хаджиниколау и др.