През октомври 1945 година по настояване на група ентусиазирани любители театрали кметът на Асеновград Васил Басамаков откликва на повишения интерес към театралното изкуство. Поканват режисьора Тачо Танев от Пловдивския театър за постановчик на пиесите "Цигани" на Ал. Гергинов и "Острова на прокажените" от Орлин Василев.
Любителският колектив посреща с интерес и огромно желание 62-годишния актьор, режисьор и педагог, за когото само са чували. Работата с него се оказва истинска школа. Публиката е във възторг. Спектаклите се радват на препълнени зали. На практика е сложено едно начало, което спонтанно поставя въпроса за създаване на Асеновградски общински театър.
Обществеността посреща добре идеята а общината щедро я подкрепя, като отделя от бюджета си два милиона лева.
През август 1946 година кандидатите за актьори се явяват на конкурс. Спечелилите го 16 души са назначени на щат, а заедно с тях заработват театър-майстор и художник. Ръководството на театъра беше поверено на Тачо Танев и брат му - изтъкнатият артист от Пловдивския театър Михаил Танев. Съставът на Асеновградския общински театър в първия му сезон е: А. Бояджиев, Б. Вълчанов, М. Футекова, К. Тодорова, Н. Гунов, К. Светлов, А. Кръстев, А. Демерджиев, В. Котруков, художник - П. Ламбрев, театър-майстор П. Сърбов. Сезонът е открит с пиесата "Конфликт" от Б. Петков. Следват - "Балкнски аристократи" от Л. Бобич, "Чуждото дете" от В. Шворкен, "Жените командват" от Л. Фуида, "Светлините на маяка" от В. Коросев, "През бурята" от М. Симова.
Представленията се играят в "Хамбара" - така се нарича салона на "Асенова крепост", което на практика се оказва истинско изпитание, както за изпълнителите, така и за зрителите. През зимата, макар че горят 4 печки, студът прониква отвсякъде но това не опразва салона. Лошите условия, отдалечеността от центъра на града неминуемо се отразяват зле на посещаемостта.
За да помогне на финансовия план, театърът започва гастроли в Източните Родопи. Незабравими ще останат и посещенията в Хвойна, Чепеларе, Устово, Райково, Смолян, които са празник за жителите. За пръв път театърът отива в минните обекти на Мадан и Рудозем. Над 17 хиляди зрители гледат шестте постановки. За театъра започва да се шуми из пресата. В края на сезона 46/47 г. се налага да бъде разформирова поради липсата на средства. Остава един колектив влюбени в театралното изкуство млади хора, които по-късно превръщат тази любов в професия на живота си.
(снимка - емблема на Асеновградски общински театър)
