Това е една история за превратностите на съдбата и за покъртителните мигове в историята на Родопите.
Преди много, много години, някъде в началото на XIX в. две от трите деца на хвойненското семейство Тарашеви отиват за няколкомесечна лятна "ангария" (трудова повинност) при осиковския ага. Братче и сестриче, работили неуморно цяло лято и дошло време да се прибират в родното село. Младото момиче било харесано за жена на едно от момчетата на агата и насила тя била принудена да остане. Сложила забрадка, приела ново име и за нея започнал нов живот. Нежелан...
Братчето се прибрало, залиняло. Не яло, не пило, само плакало и тъгувало. Дошла пролетта. Взел пакулчето, сбогувал се с майка си и татко си с думите: "Тръгвам. Без кака не мога да живея. Сбогом...". Отишъл в Осиково и турил край на своя християнски корен. От там нататък никой нищо не чул за тях...
-------------------
След години, за третото дете на семейство Тарашеви - Мария, която била изтърсачето, но израснала каматна мома, дошли баща и син от рода Вулджеви (бежанци от Богутево, преселили се в Малево). Синът Райчо бил вече за женене, а се знаело, че Мария била красива млада девойка и нейното време за задомяване е дошло.
Приел бащата на Мария гостите, разговорили се, разпитали се, пък накрая казал: "Харесвам те, Райчо, хубаво семейство имаш, работлив си. Остана ми обаче само едно дете, затова ти ще дойдеш тук зет и ще вземеш нашата фамилия".
Така и станало. Родът Тарашеви продължил. Дядо Райчо и баба Мария имали много деца. Едно от тях се казвало Димитър. Син на Димитър бил Атанас. Син на Атанас бил Иван. Дъщеря на Иван била Гинка. Син на Гинка е Ивайло, т.е. аз. Моя дъщеря е Мария. За да започне и завърши тази история с Мария...
-------------------
През 60-те години краеведът Никола Жалов разбира, че фамилиите на горски работници от Осиково, работещи в Тъмръшкото горско стопанство носят фамилията Тарашеви. Приел го като съвпадение, докато в последствие не попада на материал във вестник "Родопски устрем", в който се изнася доклад от Ариф Тарашев - секретар на общината в Михалково. Жалов му пише писмо, на което получава отговор, за който споделя: " Ариф Тарашев чистосърдечно призна своя произход и че нееднаквата ни вяра не трябва да ни дели, че сме с еднаква кръв и ме покани да му ида на гости...".
През 1986 г. в местността "Таушана" край село Хвойна се организира родова среща между Тарашеви от селото и Тарашеви от Осиково и Михалково. След близо 200 години празнота и открадната семейна и родова памет връзката е възстановена. Никоя житейска буря не е по-силна от кръвта и рода, никое злодеяние не може да ги прекъсне.
-----------------
Баба Мария Тарашева и дядо Райчо Вулджев са мои баба и дядо шест поколения назад. Винаги се вълнувам, когато споделям и запазвам родовата си памет, защото това е крепилото на българщината. Приемам опазването на историята и традициите за дело сакрално и изпълнено с огромна стойност.
(снимката е илюстративна)
