История на село Златовръх - Живко Колев

На 10 километра източно от град Асеновград на самия десен бряг на обраслата във върби и каваци река Сушица се е ширнало от Елан тепе до историческото място Хисарлъка село Златовръх.

В миналото реката е била оазис за преминаващите кервани за Анадола и по-късно е носила прохлада и развлечение на живеещите в района.

От ляво на дясно на реката се простират плодородни ниви и пъстроцветни ливади и градини.

През месец юли жаркото слънце изпича кехлибареното зърно, а светулките донасят дъха на хляба и чернозема.

В района на селото са разпръснати много чешми, изворчета и кладенци, а в тях чиста бистра водица и дебели сенки наоколо, които утоляват жаждата и отмарят изпотените трудови хора от селото.

В землището на селото са разпръснати още около 12 могили от древността.

Само на 1 км. западно от селото се извисява оня духовен титан - Араповският манастир, който през вековете е съхранявал българщината и е единствен манастир, който е изповядвал само на български език.

За първи път старото име на селото - Арапово се споменава в регистъра на Джелепкешаните от 1573 г. под името Арап, наричано още Арапово, Конушка нахия.  До 1925 г. селото носи името Арапово, а от 1925 до 1934 г. - то се преименува в село "Св. Неделя" (в. "Родопско ехо", бр. 11/15.04.1925 г.).

От 1934 г до днес то носи името Златовръх видно от Държавен вестник бр. 109 от 14.08.1934 г. В продължение на векове селото е съжителствало успоредно с турска махала, която също е носила името Арапово. Между двете махали - турска и българска е съществувало разбирателство и зачитане на обичаи и традиции, нямало е насилие и жестокости помежду им.

Селото е преживяло много мъка, болести и разочарования. Вземало е участие във всички войни и е дало свидни жертви като: Андон Николов, Ангел Трендафилов, Илия Ангелов, Петър Кралев, Костадин Теофилов и Пильо Манолов.

По време на разкопки в през 1960 г. на възвишението Хисарлъка са разкрити крепостни зидове, старобългарски землянки, цилиндрични ями, глинени съдове, тракийски амфори, биконични тела, римовизантийски монети, различни сечива и други оръдия на труда, отнасящи се до каменната и желязната епоха, старобългарско и римско владичество. Намерените съдове се съхраняват в Археологическия музей в гр. Пловдив.

Известни родове, които първи са сложили началото на старото село Арапово са били Аврамовци, Кърджеларчета, Мутафчета, Вълчевци, Ангоеневи, Сулаците, Теневци, Кисовчетата, Ставраковци, Толовци.

От селото са излезли много известни личности, които са го прославяли и са издигали неговото културно и просветно равнище като: Петко Николов, Атанас Петров, професорите - Янко Добрев, Илия Делчев, Ангел Янков, артистите - Йордан Матев, Борис Петров, Цанко Петров, Петър Петров, доц. Руско Димитров, Иван Матев, Никола Добрев, Кирил Цоков, Пирин Цоков, Асен Христаков, Кръстю Христаков, Иван Теофилов, Христо Ковачев, Цаньо Дачков, Здравчо Аврамов, Борис Желязков, Йорданка Благоева, Иван и Йордан Димитрови, Любен Василев, Борис Ставрев, Николай Василев, Георги Петров, Тодор Николаев, Мануш Благоев, Атанас Николов, Костадин Динков, Ангел Колев, Гоерги Кирев, Кръстю Толов, Никола Каровчев, Ваклуш Русков и др. Със свой принос в развитието на селото са и фамилиите: Янкови, Толови, Делчеви, Теофилови, Дачкови, Яневи, Владимирови, Колеви, Кисовчеви и всички кметове от 19 до 21 век. 

(снимка Кулата на Ангел войвода в двора на Араповския манастир "Св. Неделя")