Архитектурните проекти на Боян Чинков в Асеновградско - Теодор Пеев

Името на архитект Чинков е трайно свързано със сградното строителство в нашия град. Проектираните от него постройки са с изключителна стойност, а с течение на времето са се превърнали в емблематични.

Личността на Боян Чинков винаги е привличала вниманието дори и на обикновените хора. Той е бил търсен от асеновградчани като добър архитект с подчертан собствен почерк. Проектирал е сгради и в маломерни имоти. Автор е и на камбанариите на няколко църкви. Бил е прочут с чувството си за хумор и цветистите политически анекдоти, заради които след инсцениран съдебен процес е осъден на пет години затвор. Това се е случило на 20 ноември 1963 г., а присъдата била "... заради разпространение на вицове, които уронват престижа на народната власт и на другаря Тодор Живков."

Боян Чинков е роден на 10 февруари 1899 г. в с. Карлуково (дн. Славейново) в семейството на Никола и Шина Чинкови. Баща му бил заможен човек. Занимавал се с абаджийство. Имал е ливади и гори. Никола и Шина са имали пет момчета и едно момиче. Боян е предпоследното дете на семейството. Основното си образование получава в родното село. Работи в дюкяна на баща си в Гюмюрджина. Там завършва и смесена гимназия. Връща се в родното си село и започва работа като учител.

През 1921 г. Боян Чинков заминава за Грац, Австрия, за да следва архитектура, където учи една година. Прехвърля се в Берлин, Германия, и записва Висше техническо училище. Завършва през 1925 г. и се завръща в България. След необходимия стаж получава право за частна практика през 1926.

Архитект Чинков открива своето ателие в Пловдив и веднага започва работа. Тук трябва да спомена и името на неговия дългогодишен приятел и сътрудник Благой Шишков. Двамата започват съвместната си дейност официално през 1928 г. Шишков е работил в ателието като архитектурен техник.

Според сина на архитект Чинков, Никола, първата сграда, проектирана от неговия баща, е къщата на Павел Боев в Станимака. Тази къща е една от най-красивите сгради в града. Била проектирана и посторена през 1926 г. Без да оспорвам този факт, искам да допълня написаното от Никола Чинков, че къщата на моя дядо, Тодор Пеев, също е била проектирана и построена през 1926 г. Самата година е отбелязана в мозайката пред входа на първия етаж на сградата. Същата година фигурира и на плана, който е изработен и подписан от архитект Чинков. Сега тази къща, макар и в доста променен вид, се намира на ул "Оборище" 34. Но да се върнем на зданието, собственост на Павел Боев. Самият парцел е бил много труден за застрояване, но арх. Чинков се е справил блестящо. Според спомените на Сребрьо Боев, проектът бил дипломна работа на младия архитект от Германия.

Стилът на сградата е модерният за онова време т. нар. "късен сецесион" Планът е практичен и пригоден към изискванията на собственика. Партерният етаж е оформен като магазинна площ, а над него са двата жилищни етажа. Над тях са таванските помещения. Самият парцел е силно изразен тъп ъгъл, стегнат между два калкана. Тази сграда става и реклама за възможностите на арх. Чинков, защото след това идват и други поръчки от заможни граждани. Тук ще направя едно малко отклонение. Когато работил в Станимака, той се запознава с госпожица Вера Боева. Следва годеж през 1927 г., а на следващата година е сватбата. Така архитект Боян Чинков трайно свързва фамилията си с нашия град.

Друга сграда, която е дело на младия Чинков, е тази на братя Костови, построена през 1927 г. Всъщност постройката се състои от три къщи, от които двете са абслютно еднакви, а тази по средата се отличава по височина и фасадно оформление. Годината на построяването е изписана с релефни цифри на фронтона на средната къща. Подобно изписване на годината има и при споменатата по-горе къща на Павел Боев. Братята Никола, Атанас и Иван Костови били заможни и можели да си позволят тази луксозна за времето си постройка, която била на главната търговска улица на Станимака. Една сграда, която за съжаление е била съборена при оформяне на централната част на града, е тази на Никола Сивков. Тя била разположена в началото на две улици, които започвали от централния площад. Поради маломерността на имота и малкия ъгъл на двете улици, сградата е с мека ъгълна фасада. Партерният етаж е оформен като магазинна част. Следват два жилищни етажа, над които е таванският.

Когато пиша за проектираните и реализирани проекти на арх. Чинков в Станимака, трябва да отбележа, че той същевременно работи и проекти, свързани предимно с Пловдив. Неговото архитектурно ателие е било претрупано от поръчки на граждани и различни организации. Заедно с Благой Шишков успяват да реализират множество проекти.

През 1930 г. братът на Павел Боев, Тома, строи по проект на арх. Чинков своята къща срещу тази на брат си. Тя също е с партерен етаж, оформен като магазинна част. Като собственик, производител и търговец на вина и спиртни напитки, Тома Боев поръчва на архитекта специални избени помещения. Самата сграда е изпълнена със стомано-бетонен скелет и тухлени стени. Над магазинната част са двата жилищни етажа.

Другата сграда, строена по проект на арх. Чинков, е поръчана отново от Павел Боев. Тук сполучливо е реализирано виждането за здание в началото на две улици тръгващи от площада под остър ъгъл. Собственикът Павел Боев купува след проведен търг парцела от Бачковския манастир.

Според архитект Стоил Стоилов, строителството е продължило една година - 1932-33 г. Майсторите Атанас Бушев, Сандю Джангозов и Атанас Радев били от с. Чаушево (сега Добростан). Те реализирали перфектно проекта на арх. Чинков. Сградата е с четири плочи и железобетонен скелет. Има и шест еркера. Партерът е оформен като магазинна част, или както тогава се е наричало - "доходна част". В началото тази част на постройката се е ползвала като кръчма. В нея се събирали едрите търговци и производители на вино. Горните два етажа били за фамилни жилища за синовете на Павел Боев. Сградата е без покрив. Вместо това е оформена голяма тераса с плътен парапет. При оформлението на фасадната част архитект Чинков използва за пръв път декоративна релефна мазилка. Тя е оформена чрез шаблон в еднакви карета. По-късно този вид декоративна мазилка Чинков използва при фасадата на къщата на Стояновски. Според желанието на собственика, на специален постамент е монтирана фигурата на орел. Така сградата става известна в града като "Орела".

Тук ще отбележа, че в Асеновград има подобни скулптурни отливки на орел и на други сгради.

През 1933 г. архитект Чинков проектира къщата на Никола Панайотов - собственик на мелница. Тя е оформена като вила и е силно повлияна от тиролската архитектура. Намира се на "Баделема". Къщата е била разположена сред голяма овощна градина.

Друга постройка в нашия град, дело на архитект Чинков, е сградата на фамилия Стояновски, чиито род бил от с. Устово. Стояновски били роднини на съпругата на известния родоповед Стою Шишков, който е учителствал в нашия град. Като размер, тя е скромна. Партерът е служил за магазин, а над него били жилищните етажи. Както споменах по-горе, фасадата била оформена с мазилка на карета, като тези на "Орела". Самата сграда е строена по проект от 1934 г.

През същата година са проектирани и построени камбанариите на църквите "Св. Богородица - Благовещение", наричана "Рибната", и "Св. Атанас". Доста голямо сходство се чувства и в цялостното оформление на кулите-камбанарии на църквата "Св. Троица" (1938 г.) в града и "Св. св. Кирил и Методий" в с. Тополово.

През същия период е проектирана и построена митрополитската вила в летовището "Бяла черква" в двора на манастира. Тя представлява едноетажна сграда с външно стълбище и обикновен четирискатен покрив. Вътрешното разделение е скромно, отговарящо на изискванията на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил.

По проект на архитект Чинков е построена сградата на училището в с. Леново.

В дългогодишната си дейност той оставя и много нереализирани проекти. Като такива мога да посоча само два, които са били за територията на нашия град. Това е проектът за частна болница на д-р Видев и плана за изграждане на киносалон в собственост на Бачковския манастир.

(снимка - къщата с орела в центъра на Асеновград)