Повечето хора свързват Одрин с перилни препарати, пазар, отегчително чакане на границата. Освен дългия исторически "таймлайн, в този град има нещо, което и до ден днешен е живо, а именно любовта към готвенето.
Няма уличка, от която да не ви замирише на традиционна кухня. След рутинните задачи, сред които са пазар и посещение на културна забележителност, идва време за хранене. В което и ресторантче да седнете няма да сбъркате. Това не са места за хранене с изискваща обстановка или тежък интериор. Това са места, в които сядаш, храниш се и тръгваш.
Когато съм в Одрин с удоволствие се храня на подобни места. Едно от тях е Ömür 2 Tava Ciğer Salonu.
Ще ви разкажа за последното ми посещение. Посрещнаха ни млади момчета, които пъргаво ни обслужиха. Усмихнати, чевръсти. "Патрона", уж чорбаджия, пък работи на равна нога с всички. Готвачът, усмихнат, поздравява, пита дали ви е харесало, видимо се радва, когато искрено го похвалиш.
За пореден път с удоволствие се потопихме във вкусовете на Одрин. Свежа салата, червена леща, превъзходен топъл хляб, шкембе чорба, сушени пържени чушки, люта салца, пилаф, реване и разбира се традиционния за Одрин "Тава джигер".
Препълнихме масата с порции и чинии. То вкусно, истинско, ароматно. Пет души се наядохме и преядохме, а сметката в български еквивалент беше .... 18 лв.
С неудоволствие се върнах в мислите си към голяма част от нашите ресторанти, в които те посрещат с неприязън и гледат с облекчение, когато си тръгваш. В Одрин те посрещат с уважение и те изпращат с удовлетворение. Само че удовлетворението е взаимно.
Когато сте в Одрин, намерете половин час и се шмугнете в малките улички. Те пазят своите автентични кулинарни тайни и с удоволствие ги разказват на всеки, който ги потърси.
