Това стана в десетилетието 1920-1930 година. Грамофоните бяха главно "куче марка". Така се наричаха защото на капака на кутията им имаше картинка на куче, което е застанало срещу фунията на един грамофон и "слуша". А отдолу пишеше на английски "His master's voice" ("Гласът на неговия господар"). Плочите се въртяха бързо (на 78 оборота) и трябваше да се обръщат на всеки 4-5 минути. Тогава се навиваше пружината и сменяше иглата. Ако пружината беше по-слаба, звукът започваше да "вие" и тогава се налагаше да се навива пак пружината "в движение".
И у дома попадна един такъв грамофон. Слушахме го едва ли не денонощно. Но скоро тоа омръзна на близките ми. "Стига с този грамофон". Но веднага ги контрирах: "Вижте колко поучителна песен има". И пуснах плочата. Един тенор пееше жално:
"Ой, Париж, ти весел град, ти си рай, но си и ад.
Един радва се и пей, друг за хляба сълзи лей..."
След тази сърцераздирателна песен със социален елемент в нея, близките ми трябваше да замълчат. И аз пеех заедно с плочата "Ой, Париж".
Дългосвирещите плочи (33 оборота) се появиха в Асеновград около 1950 година. Първият грамофон с такива обороти видях у зъболекаря д-р Иван Арнаудов. Но той пък нямаше дългосвирещи плочи. Нашето семейство имаше такива плочи... но нямаше такъв грамофон. Сещате се сами какво последва от това.... Първия стерео-грамофон в Асеновград имаше брат ми Петър Игнатов.
(снимката е илюстративна)
