Станимашките хаджии от края на XIX и началото на XX в. - Иван Гащилов

Хаджиите и техните наследници били престижни хора. Например Аргир Мичкоолу бил известен хлебар в центъра на града, х. Андон Г. Кина - общински съветник през размирната 1918 г., х. Янко Доксоолу построил първата керамидарница, х. Никола Димов и х. Никола Арапов - общински съветници през 1893 г. и др.

За съвременния читател може да се стори странна строгостта на тогавашната изпълнителна власт, търговците х. Георги Радев и х. Янко Панайотова (Вака) били глобени за дребни нарушения, х. Щерю Димитров през 1891 г. бил глобен за това, че държал дюкяна си отворен след определеното от общината работно време.

Димитър Хр. Маджаров, родом от Димотика - Гърция се оженил в Станимака за Ана Димитрова Христева и се занимавал със земеделие. Той посетил два пъти Йерусалим, втори път през 1916 г. Тогава завежда на поклонение всичките си деца: Тянка, Щерли, Фанка, Мария, Костадин и Александър. Когато пътували с парахода за Египет, бъдещото хаджийче Костадин искал да стигне флага на кораба и се качил на мачтата. Наложило се капитанът на кораба да го свали на палубата. По онова време гръцките кораби, плаващи по пътя за Божи гроб били преобладаващи.

На връщане Маджарови минали пак през Египет и Гърция. На хотелджиите гърци в Александрия голямото семейство им направило впечатление, и понеже били без деца, ги замолили да им оставят едно дете, като поемали ангажимента да го изучат и оженят, но станимаклиите им отказали. Димитър Маджаров подготвял трето посещение на Божи гроб през 1919 г., но преждевременно починал. Неговият шурей Димитър Атанасов Господинов със съпругата си Катерина също станали хаджии заедно с тях.

От архивите на общината научаваме, че от Станимака е имало и мохамедани хаджии. Такива са били: х. Сюлейман, х. Исеин, х. Хасан и др. Със Станимака е свързано името на х. Ага Родопски, родственик на Хюсеин ага Тъмрашки. От пресата научаваме, че през 1800 г. нападнал и запалил Станимака. Според в. "Марица" от 30.07.1880 г., в къщата на Хаджи Ибрахим Ахмедоолу бил вкаран просяк и бит. Притеклите се на помощ двама българи не могли да го открият. Хаджи Юнус Есад построил със свои средства водопровод от църквата "Св. Богородица" на север по канала през търговската улица до пред дюкяна на х. Щерю Митев и площада до джамията, който предоставил доброволно на населението на Кюмюрджу махала и казармата. Пропуснахме да споменем, че х. Юмер Хасаноглу бил общински съветник през 1853 г.

Има и други любопитни факти от регистъра за бракосъчетание.

Много от младоженците били неграмотни, не можели да се подпишат, но държали на титлата си "хаджия". Било престижно да си вземат булка или младоженец от хаджийско коляно.

През третият период на хаджилъка пътуването до Йерусалим ставало изключително през Гърция, по море. Това е след Европейската война, когато България попаднала в международна изолация и границите били затворени. Заради кризата намалели и посещенията на Божи гроб. Но сред бежанците имало немалко хаджии и техни преки наследници.

За кратко време в Станимака живял хаджи Мено Гаев, роден в гр. Енидже Вардар. В 1850 г. той посетил Божи гроб през Македония. От Станимака били Христо Г. Грива и сина му Георги, х. Джурко, собственик на смесен магазин и др. Изселили се доста гърци, между които х. Васил Пападолу - лихварин и винар, х. Щрею Попкоолу - търговец на вино и коняк, х. Васил Панатевано - също търговец и производител на вино, х. Смарагда Васильов - търговец на пашкули и тютюн, х. Ламби Кукиня - ханджия, х. Васил Д. Геня, х. Васил Кикето, наследниците на х. Николау и др.

Йерусалим започнал да се посещава като туристически обект. В по-ново време не се държало на титлата "хаджия". Тук му е мястото да споменем за пътуването на х. Генчо. Той си заплатил таксата от 2000 лири, но на пристанището в Измир му дошъл друг акъл. Понеже имал пари в себе си, накупил маслини и други южни плодове и се завърнал. В Станимака отворил магазин и започнал търговия с маслините. Но станимаклии лепнали и на него прякора "хаджия".