Преди нашествието на поробителите в града имало седем големи църкви, една от които била „Св. Кръст“. Когато завоевателят стигнал до града, хората се укрили в нея. Там те били обсадени два дни. На втората или третата нощ от обсадата нападателите запалили църквата, за да принудят укрилите се да излязат. Всички до един загинали в пламъците. Останал жив само един човек и той бил глухоням.
На сутринта, когато утринният хлад нахлул през прозорците, от
преживения ужас той проговорил, и то разумно. Той разказал за мъките,
през които били минали хората.
Разказал отец Кирил Велинов, 1995 г.
легендата е част от сборник „Легенди и предания от Асеновград“ на Ганка Маринова
(запазен е оригиналният правопис)
