Калиница била сираче. Тя нощувала по черквите, помагала в черквите и се хранила от подаяния. Сънувала сън – кораб в бурно море, хората в него се издавили в по-голямата си част. При нападение на града тя го бранила при параклиса „Въведение Богородично“. Не се знае дали е загинала.
На Еньовден обличат малко момиче в бели дрехи и с други момичета с ветрила пеят песни за Калиница. Благочестива християнка имала видение за останките на девойката. Те били погребани в параклиса „Въведение Богородично“, наречен „Калиница“. От очите на иконите в параклиса бликат сълзи – оплакват младата Калиница, която умряла млада. При звездна нощ на Еньовден на небето се виждала златно-червена звезда Калиница, а до нея малко облаче – душата й. В тая нощ цъфтят папратите и който вдиша прашеца им, ще види небесните тайни и звездата на Калиница.
Записал Гено Шопов
легендата е част от сборник „Легенди и предания от Асеновград“ на Ганка Маринова.
(запазен е оригиналният правопис)
