През 304 г., при голямото гонение на християните от император
Диоклетиан, във Филипол бил един младеж на име Дионисий от Станимака.
Той видял как били изтезавани заради християнската вяра 38-те пловдивски
мъченици и не само, че не се уплашил, но решил и той да изповяда вярата
си в Христа. Заради това заедно с 38-те мъченици и той бил измъчван и
изгорен на кладата. По времето на император Константин и царица Елена
(313 г.) светите му мощи били пренесени в гробищната църква в Асеновград
и положени тук. От тях по-късно взимали частици и поставяли в свети
антиминси при построяване на нови църкви в околността.
Анастасия
Т. Беева, която е пазила ключа от гробищната църква „Св. св. Константин
и Елена“ разказва, че тук са идвали епископ Фотий (Малкият), внук на
пловдивския митрополит Фотий и архимандрит Калиник (представител на
Цариградската патриаршия в Станимака) и са взимали прах от светите им
мощи през 1906 г.
През 1984 г. под камъка на светия престол бе
намерен прах от свети мощи, затова в църквата беше поставена мраморна
плоча и икона на свети Дионисий.
Според местното предание свети
Дионисий е можел да лекува деца, които са загубили говора си. Затова и в
параклиса „Св. св. Константин и Елена“ и днес водят такива деца, на
които се четат молитви, посветени на свети Дионисий, св. Константин и
св. Елена и се разказва, че има истински случаи на възвърнат говор при
такива деца.
разказала Лиляна Михайлова 1946 г.
легендата е част от сборник „Легенди и предания от Асеновград“ на Ганка Маринова.
(запазен е оригиналният правопис)
