От летните обреди и песни в българския фолклор широко разпространение има Еньовденското ладуване. По българско поверие на този ден /24 юни/ слънцето не знаело пътя си, та една девица го водела по небето. Това било митическо описание на слънчевия поврат от жега и задуха към целебен хлад и освежаване на въздуха. Народът счита деня за важен годишен предел. От него започвало далечното начало на зимата.
Всяко новородено утро картината ме връща към свидни спомени от детството ми в с. Косово. Един от тях е за празника Еньовден. Той беше свързан с редица обреди, чието извършване целеше осигуряването на добра реколта и благополучие: семейно щастие, здраве, хубост, богатство.
Подготовката за празника започваше един ден по-рано. Деца, жени и моми радостно отивахме в гората, за да наберем най-хубавите горски китки, като задължително сред тях трябваше да има еньовика /бял и жълт равнец/. Надвечер, преди да залезе слънцето, започвахме да свиваме китките. Най-отдолу поставяхме орехови листа, в средата стрък еньовика, а наоколо нареждахме останалите цветя, между които обезателно трябваше да има здравец. Дръжките на китките свивахме и завързвахме с конец, който в никакъв случай не биваше да е черен. Свивахме и китка за къщата с житен клас - символ на плодородие през годината.
Радост цареше в къщата - за всеки член от семейството китка свивахме. Свечереше ли се, нетърпеливо поглеждахме кога небето ще се обсипе със звезди, за да поставим китките да пренощуват в съд с вода на открито.
Радост цареше в къщата - за всеки член от семейството китка свивахме. Свечереше ли се, нетърпеливо поглеждахме кога небето ще се обсипе със звезди, за да поставим китките да пренощуват в съд с вода на открито.
В деня на празника, рано сутринта, жените се събираха по махали в двора на най-сладкопойната и сладкодумната стопанка. Тя изнасяше от къщата дървено корито, пълно с вода и покрито с шарена престилка. Жените поставяха китките в коритото и над тях подхващаха песен, свързана с празника, за да „опеят“ китките: „Еньова е китка, Еньова е китка, мари, честита, велита, която е сай китка, мари, най-напреж да излезе“ и т.н.
След изпяване на няколко песни, една от жените казваше: „Стига, мари, те вече се припяха китките“. Стопанката на къщата изваждаше една по една китките, като поотделно наричаше жените, на момите и на ергените.
Китките на момите и на ергените се наричаха с пожелание за женитба. След наричанията всички си вземаха китките, наливаха си вода от коритото и вкъщи се пиеше и пръскаше с нея за здраве и сбъдване на пожеланията. Във всяка къща жените закачаха китките на външната врата, за да се минава под тях известно време.
Всичко това е пак свързано с желанието да съществуват здрави и щастливи семейства.
автор Мария Стоева-Майяняр
вестник "Вестител" 2002 г.
(снимка - картината на Коста Форев "Еньовден в Станимака")
вестник "Вестител" 2002 г.
(снимка - картината на Коста Форев "Еньовден в Станимака")
