През 2008 година в местната преса е публикуван материал, в който са представени впечатленията на асеновградски гражданин от проведените великденски празници.
Разбира се, това е лично мнение, което не ангажира никого, но го представяме дословно.
"Често говорим за хубавите български традиции и духовното наследство, което е сътворил през вековете народа ни като национално достойнство. Питам се как отпразнувахме тези хубави празници?
Асеновград е град с богато историческо наследство, за което може много да се говори и пише. Красив, древен и млад, с обикновени улици и площади. Тъжно ми е, че не се създаде тържественост на тези празници. Да, Великден, та нали е най-български и заслужава да се отбележи, както следва.
Къде е общината, културните дейци и институциите, отговарящи за празниците? Така ли не могат да се отделят средства за музика, да се озвучи красивия площад, да се извият традиционните български хора? Да, така се говореше между асеновградчани с надежда за някакво веселие на площада, но уви! Не мога да си обясня дали защото станахме европейци, та трябва да забравим нашето традиционно минало, и как тогава да го пренесем за бъдещото поколение?
Как ще възпитаваме подрастващите като отминаваме незабелязано традициите на нашите предшественици – деди, бащи и майки? По телевизията ни се натрапват пошли филми, пренебрегват се българските, а има и такива, които са в забрава.
Къде е общината, културните дейци и институциите, отговарящи за празниците? Така ли не могат да се отделят средства за музика, да се озвучи красивия площад, да се извият традиционните български хора? Да, така се говореше между асеновградчани с надежда за някакво веселие на площада, но уви! Не мога да си обясня дали защото станахме европейци, та трябва да забравим нашето традиционно минало, и как тогава да го пренесем за бъдещото поколение?
Как ще възпитаваме подрастващите като отминаваме незабелязано традициите на нашите предшественици – деди, бащи и майки? По телевизията ни се натрапват пошли филми, пренебрегват се българските, а има и такива, които са в забрава.
Това ни кара да си спомняме за миналото, за онези хубави празници с музика, кръшни хора и песни, за срещите с усмихнати хора и весело настроение. Така отминаха и Първомайските празници – незабелязано и глухо. Та 1 май се празнува от всички трудови хора по целия свят без разлика на народност, етнос, политически убеждения. Причината не е в това, че народът ни тъне в немотия, а като че ли отговорните лица нeхаят или не желаят.
Уважаеми господа политици, това което пиша, е далече от политиката, мисълта ми е да запазим българското, да не се отчуждаваме от българските традиции, които народът ни е създал и запазил дори през робските години, сътворил е най-звучните възрожденски песни за свобода и човешки правдини и е запазил националната си идентичност."
автор Васил Иванов Вълчев
вестник "Вестител" 2008 г.
автор Васил Иванов Вълчев
вестник "Вестител" 2008 г.
