Кога и как е създадено родопското село Белица, община Лъки

Не знаем кога и как е създадено село Белица, тъй като не са запазени писмени сведения. До наши дни са достигнали само две легенди. Едната от тях е по-стара и изглежда по-правдоподобна. Според нея в далечното минало в село Борово живели двама братя. Единият се заселил на Горен Пропал, а другият — в местността Селище (разположена между Борово и Белица). Причините двамата братя да напуснат родното си място не са известни. Известно е само, че те са били българи и са напуснали селото си преди процеса на потурчване.

Втората легенда разказва, че в този район живял богат турчин, който владеел цялата мерия на селото и по-късно, по неизвестни причини, я напуснал. Тогава неговите работници останали на мястото и постепенно основали селището. То е разположено от дясната страна на Белишката река, в полите на хребета Бахово. В околностите му се намират богати рудни находища на олово и сребро.

Съществува и един безспорен факт, който подкрепя българския произход на заселниците. Както разказва Митко Караджов: „Преди години, при разчистване на старите надгробни камъни в селското гробище, в затрупаната част на камъните бяха открити изсечени кръстове.“ Това недвусмислено показва, че погребаните хора са били християни.

Белица поне до 1576 г. е съществувала като българско селище, което по-късно е било потурчено по неизвестни и до днес обстоятелства. От запазен документ е видно, че през 1576 г. то се е причислявало към Конушката нахия. Към тази нахия се е числяло и тогавашното село Стофуре.

Интересен момент от историята на селото е откритото по-старо гробище, разположено на около 200 м източно, за което археолозите посочват, че са намерени останки от тракийско и римско време. Затова находката е наречена „римско гробище“. Всичко това подсказва, че в дълбока древност тези земи са били населени и тук е кипял активен живот. За съжаление днес от тези безмълвни паметници на историята не е останало почти нищо. Те са били разположени в района на новото селище и са разкрити случайно през 1960 г. по време на строеж на шосе.

Васил Дечев посочва, че в Рупчовското корито са живели тракийските племена кротили и сапеи. (Рупчовското корито обхваща Чепеларското, Юговското и Дряновските дефилета до местността Рожен.)


"Миналото на Лъкински район"
Иван Гащилов